Инструменталното парче свърши, а Луси Грей, която очевидно вече се беше възстановила, започна да пее и избра песен, изискваща участието на всички членове на Ятото. Умно момиче. Вероятно точно те щяха да открият телата, защото се намираха в тяхната гримьорна. Колкото по-дълго ги държеше там заедно, толкова по-добро щеше да е алибито им, толкова повече време щеше да има Спрус да напусне околността и толкова по-трудно щеше да бъде за публиката да си спомня някаква последователност във времето.
Сърцето на Кориолан силно биеше в гърдите му, докато се опитваше да прецени нанесените щети. Според него никой няма особено да се разтревожи за Били Тауп, освен Кларк Кармайн, може би. Но Мейфеър? Единственото дете на кмета? Спрус беше прав: някой щеше да плати за нея.
Луси Грей предложи да изпълняват музика по желание на публиката и успя да задържи петимата от Ятото на сцената до края на представлението. Както винаги, Мод Айвъри мина да събере пари от публиката. Луси Грей благодари на всички, Ятото се поклониха за последен път и публиката започна да се придвижва към изхода.
— Трябва веднага да се прибираме — прошепна Кориолан на Сеян. Двамата хванаха Бийнпоул под мишници и го повлякоха, а Бъг и Смайли се затътриха след тях. Вървяха така около двайсетина метра по пътя, когато истеричните писъци на Мод Айвъри разцепиха нощния въздух и накараха всички да се върнат. Тъй като щеше да бъде подозрително да продължат да вървят, Кориолан и Сеян обърнаха Бийнпоул и тръгнаха обратно заедно с него. После, много бързо, прозвучаха свирките на миротворците и двама офицери им казаха да се прибират в базата. Те се загубиха в тълпата и не си говориха нищо, докато не стигнаха до спалното помещение, където чуха хъркането на съквартирантите си, и се вмъкнаха в банята.
— Не знаем нищо. Това е цялата история — прошепна Кориолан. — Излязохме от „Талисмана“ за съвсем малко, за да пикаем. През останалата част от вечерта бяхме на шоуто.
— Добре — каза Сеян. — А другите?
— Спрус отдавна е изчезнал, а Луси Грей няма да каже нито дума на никого. Няма да иска да ги изложи на опасност — каза той. — Утре и двамата ще бъдем махмурлии и ще прекараме деня в базата.
— Да. Да. Деня в базата. — Сеян изглеждаше толкова обезумял, че почти не можеше да говори.
Кориолан хвана лицето му в ръцете си.
— Сеяне, това е въпрос на живот и смърт. Трябва да се съсредоточиш.
Сеян се съгласи, но Кориолан знаеше, че той не мигна цяла нощ. Чуваше го как през цялото време се върти в леглото. В главата си и Кориолан постоянно разиграваше стрелбата отново и отново. За втори път беше убил човек. Ако смъртта на Бобин беше настъпила в резултат на самозащита, то какво можеше да се каже за тази на Мейфеър? Непредумишлено убийство? Всъщност дори не беше и убийство. Друга форма на самозащита. Законът може би нямаше да го види в тази светлина, но за него беше така. Мейфеър може и да нямаше нож, но имаше властта да му осигури обесване. А да не говорим какво беше причинила на Луси Грей и другите. Може би защото всъщност не я видя как умира, нито погледна добре тялото ѝ, той не изпита толкова силни емоции, колкото когато уби Бобин. Или може би просто второто убийство беше много по-лесно от първото. Във всеки случай той знаеше, че ако отново трябва да преживее същото, пак щеше да я застреля, а това по някакъв начин подкрепяше правотата на действията му.
На следващата сутрин дори и препилите им съквартиранти успяха да стигнат до столовата за закуска. Смайли беше научил новините от приятелката си — сестрата, която беше на смяна в клиниката предишната нощ, когато бяха докарали труповете.
— Те и двамата са местни, но едната е дъщерята на кмета. Другият е музикант или нещо подобно, но не е от тези, които сме гледали. Били са застреляни в онзи гараж зад „Таласъма“. По време на шоуто! Само че никой от нас не е чул заради музиката.
— Открили ли са кой го е извършил? — попита Бийнпоул.
— Още не. Тези хора изобщо не би трябвало да имат оръжие, но както ви казах, наоколо се върти много оръжие — отговори Смайли. — Убил ги е някой от техните, обаче.
— Откъде знаят това? — попита Сеян.
Млъкни!, помисли си Кориолан. Доколкото го познаваше, Сеян може би беше на път да направи признание за убийство, което не беше извършил.
— Е, според нея смятат, че момичето е застреляно с пушка на миротворец, вероятно стара, открадната през войната. А музикантът е убит с някакъв вид ловджийска пушка, която местните са използвали за лов. Вероятно стрелците са двама — докладва Смайли. — Претърсили са околността, но не са намерили оръжията. Изчезнали са заедно с убийците, ако питате мен.