Нервите на Кориолан малко се успокоиха и той хапна парче палачинка.
— Кой е намерил труповете? — попита той.
— Онова момиче, малката певица, нали се сещате, с розовата рокличка — отговори Смайли.
— Мод Айвъри — каза Сеян.
— Да, мисля, че така се казва. Както и да е, тя започва да крещи. Разпитали са групата, но те кога биха имали време да го направят? Почти не са напускали сцената, а и без това, не е намерено оръжието — каза Смайли. — Доста са разстроени обаче. Мисля, че са познавали музиканта.
Кориолан набоде на вилицата си една наденичка, като се почувства доста по-спокоен. Разследването беше тръгнало в правилна посока. Въпреки това, нещата все пак не изглеждаха добре за Луси Грей, която имаше двоен мотив, защото беше бивша приятелка на Били Тауп и защото Мейфеър я беше изпратила на арената. Никой в Окръг 12 не знаеше, че той е новият ѝ любим, освен Ятото, но Луси Грей щеше да се погрижи те да мълчат. Така или иначе, щом тя имаше нова любов, защо някой от тях двамата би искал да убие Били Тауп? Може би биха искали да убият Мейфеър като някакъв вид отмъщение и Били Тауп може би се е опитал да я защити. Всъщност това не беше много далеч от случилото се. Но стотици свидетели щяха да потвърдят, че Луси Грей е била на сцената през цялото време, като се изключи само един кратък момент. Не беше намерено никакво оръжие. Много трудно би било да я изкарат виновна. Той трябваше да има търпение, да даде време на нещата да се уталожат, а после те пак щяха да бъдат заедно. По много начини той я чувстваше още по-близка сега, когато между тях съществуваше тази нова, нерушима връзка.
С оглед на събитията от предишната нощ комендантът затвори базата за деня. Не че Кориолан имаше планове да излиза — той щеше да стои по-далече от Ятото за известно време. Двамата със Сеян се разхождаха насам-натам и се опитваха да се държат нормално. Играха карти, писаха писма, почистиха си обувките. Докато стържеха калта от тях, Кориолан прошепна:
— Какво става с плана за бягство? Още ли е в сила?
— Нямам представа — отговори Сеян. — Рожденият ден на коменданта е през другия уикенд. Това беше нощта, през която трябваше да тръгнем. Корио, ами ако арестуват някой невинен човек за убийствата?
Тогава нашите неприятности ще са свършили, помисли си Кориолан, но каза само:
— Мисля, че е изключително слабо вероятно, тъй като го няма оръжието. Но нека да се тревожим за това, ако наистина се случи.
Кориолан спа по-добре през тази нощ, на другия ден блокадата свърши, а слуховете все още бяха, че става въпрос за вътрешни борби между бунтовниците. Щом искаха да се избиват помежду си, така да бъде. Кметът дойде в базата и вдигна див скандал на коменданта за дъщеря си, но тъй като той страхотно я беше разглезил и ѝ разрешаваше да скита наоколо като улична котка, общото настроение беше, че може да обвинява единствено себе си, задето тя се е движила с бунтовник.
До вторник интересът към убийствата беше толкова спаднал, че Кориолан започна да прави планове за бъдещето, докато белеше картофи за закуската на другата сутрин. Първото нещо беше да се увери, че Сеян се е отказал от плана за бягство. Дано събитията в бараката да са го убедили, че си играе с огъня. Утре вечерта те щяха заедно да дадат дежурство за миене на пода и тогава щеше да бъде най-удобният момент да го предизвика. Ако не се съгласеше да се откаже от взлома, Кориолан нямаше да има друг избор, освен да съобщи на коменданта. Изпълнен с решителност, той започна да бели картофи с такъв устрем, че свърши по-рано и Куки го освободи за последния половин час на смяната. Провери пощата си и намери колет от Плурибус, пълен с пакетирани струни за различни музикални инструменти и любезна бележка, съобщаваща му, че са безплатни. Прибра ги в шкафчето си, като се зарадва при мисълта колко на свой ред щяха да се зарадват Ятото, когато стане безопасно да се видят отново. Може би след седмица-две, ако нещата продължат да утихват.
Кориолан усети, че си възвръща предишното самочувствие, докато вървеше към столовата. Вторник означаваше спокойствие. Оставаха му няколко свободни минути, за да вземе още една кутийка с лекарството за обрива си, който беше започнал да намалява. Но когато излезе от клиниката, пред вратата спря линейката на базата, задните врати се отвориха и двама медици извадиха мъж на носилка. Пропитата му с кръв риза показваше, че човекът може би е мъртъв, но докато го внасяха вътре, той обърна глава. Чифт сиви очи попаднаха на Кориолан, който не се сдържа и ахна. Спрус. После вратите се затвориха и той вече не се виждаше.