Когато минаха покрай него, Кориолан срещна погледа на Сеян и всичко, което видя, беше осемгодишно момче на детската площадка, стиснало пликче с бонбони в юмрук. Само че това момче беше много, много по-изплашено. Устните на Сеян оформиха името му, Корио, и лицето му се сви от болка. Но дали това беше молба за помощ или обвинение в предателство, той не можеше да каже.
Един миротворец накара осъдените да застанат един до друг върху капаците на платформата. Друг се опита да прочете списъка с обвиненията над виковете на тълпата, но единственото, което Кориолан успя да чуе, беше държавна измяна. Той обърна глава настрани, когато миротворците започнаха да слагат примките, и установи, че гледа в покрусеното лице на Луси Грей. Тя стоеше близо до първия ред в стара сива рокля, с черен шал на главата, а по лицето ѝ се стичаха сълзи, докато гледаше нагоре към Кориолан.
Когато барабаните забиха, Кориолан здраво стисна очи, опитвайки се да спре и звука. Но това беше невъзможно и чу всичко. Чу как Сеян извика, как капаците се отвориха и как бъбривките подхванаха последната му дума и я разнесоха под ослепителното слънце.
— Мами! Мами! Мами! Мами! Мами!
29
Кориолан стоически издържа до края, остана безмълвен и с каменно лице по пътя до базата, върна оръжието и тръгна към казармата. Знаеше, че хората го гледат; известно беше, че Сеян му е приятел или най-малко, че са от един взвод. Искаха да видят как рухва, но той отказа да им достави това удоволствие. Когато остана сам в спалното помещение, бавно свали униформата си и внимателно закачи всяка част, като приглади гънките с пръсти. Далеч от любопитните погледи, позволи на тялото си да се отпусне, на раменете си да се наведат под тежестта на умората. Единственото, което успя да сложи в устата си днес, бяха няколко глътки ябълков сок. Чувстваше се прекалено изтощен, за да се присъедини към взвода за тренировката по стрелба, както и да погледне в очите Бъг, Бийнпоул и Смайли. Ръцете му и без това толкова силно трепереха, че не можеше да държи оръжие. Вместо това седна на леглото на Бийнпоул по бельо в задушната стая и зачака онова, което щеше да се случи.
Беше въпрос само на време. Може би просто трябва да се предаде. Преди да дойдат да го арестуват, защото Спрус беше признал, или — по-вероятно — Сеян беше разказал подробностите около убийствата. Дори и те да не бяха признали, пушката на миротворците все още беше там някъде и по нея беше неговата ДНК. Брус не беше избягал на свобода, а вероятно се беше скрил и чакал, за да освободи Лил, а ако беше останал в Окръг 12, с него бяха останали и оръжията. Може би точно в този момент проверяваха пушката и търсеха потвърждение, че Спрус с нея е убил Мейфеър, само за да установят, че стрелецът е техният собствен редник Сноу. Човекът, който беше доносничил срещу най-добрия си приятел и го беше изпратил на бесилката.
Кориолан зарови лице в ръцете си. Той беше убил Сеян също както беше пребил до смърт Бобин и беше застрелял Мейфеър. Беше убил човека, който го смяташе за свой брат. Но дори и когато отвратителната същност на постъпката му заплашваше да го залее, един слаб вътрешен глас питаше: „Какъв избор имаше?“ Какъв избор? Никакъв. Сеян беше тръгнал към самоунищожението си и беше засмукал Кориолан след себе си до такава степен, че едва не закара и него на бесилото.
Опита се да разсъждава разумно по въпроса. Без него Сеян щеше да умре на арената, щеше да стане жертва на глутницата трибути, които се мъчеха да ги убият, докато бягаха. Строго погледнато, Кориолан му беше дал още няколко седмици живот и шанс да промени поведението си. Но Сеян не го направи. Не можа. Не посмя. Той беше това, което беше. Може би живот в пустошта щеше да е най-доброто за него. Горкият Сеян. Горкият чувствителен, глупав, мъртъв Сеян.
Кориолан отиде до шкафчето на Сеян, взе кутията му с лични вещи, седна на пода и извади съдържанието ѝ пред себе си. Единственото допълнение от първото му претърсване бяха няколко домашни сладки, завити в хартия. Кориолан разгъна една и отхапа. Защо не? Сладостта се разля по езика му и образите заляха съзнанието му — Сеян държи сандвич в зоологическата градина, Сеян се изправя срещу д-р Гол, Сеян го прегръща на връщане към базата, Сеян увисва на въжето…