Ах, ето, започваме, помисли си Кориолан. Защо не ускориш нещата, вместо да протакаш и да се правиш, че няма нищо?
— Бяхме повече от приятели. Бяхме като братя.
Хоф го изгледа със съчувствие.
— Тогава не ми остава друго, освен да изразя най-искрената благодарност на Капитола за жертвата, която си направил.
Чакай. Какво? Кориолан го гледаше объркано.
— Сър?
— Д-р Гол получи съобщението ти по бъбривката — отговори Хоф. — Тя каза, че не ти е било лесно да го изпратиш. Платил си висока цена за лоялността си към Капитола.
Значи, отсрочка. Очевидно оръжието с неговата ДНК още не е намерено. Те го разглеждаха като противоречив герой от Капитола. Той си придаде печално изражение, като човек, който тъжи за заблудения си приятел.
— Сеян не беше лош, само… объркан.
— Съгласен съм. Но да се заговорничи с врага прекрачва една граница, което не можем да си позволим да допуснем, страхувам се. — Хоф замислено замълча. — Мислиш ли, че може да е бил замесен в убийствата?
Очите на Кориолан се разшириха, сякаш подобна мисъл никога не беше минавала през ума му.
— Убийствата? Искате да кажете в „Таласъма“?
— Дъщерята на кмета и… — Комендантът прелисти някакви документи пред себе си. — И другият човек.
— О… не, не мисля. Предполагате, че те са свързани? — попита Кориолан, симулирайки учудване.
— Не знам. И не ме интересува особено — отговори Хоф. — Младежът се движеше с бунтовниците, а тя се движеше с него. Който ги е убил, вероятно ми е спестил доста неприятности.
— Сеян не би направил това — каза Кориолан. — Той беше неспособен да нарани човек. Искаше да стане медик.
— Да. Така каза и сержантът — съгласи се Хоф. — Значи не е споменал, че ще им достави оръжие?
— Оръжие? Аз не знам такова нещо. Как би могъл да им достави оръжие? — Кориолан започна малко да се забавлява.
— Като го купи на черния пазар. Той е от богато семейство — каза Хоф. — Е, няма значение, това вероятно ще остане загадка, освен ако не се намерят оръжията. Ще изпратя миротворци да претърсят Пласта през следващите няколко дни. Междувременно д-р Гол и аз решихме да запазим в тайна помощта ти по случая със Сеян, с оглед на твоята безопасност. Не искаме да станеш мишена на бунтовниците, нали?
— Така бих предпочел и аз — каза Кориолан. — Дори и на лично ниво ми е трудно да преглътна решението си.
— Разбирам. Но когато нещата се успокоят, припомни си, че си направил голяма услуга на страната си. Опитай се да не мислиш за това сега. — После, сякаш току-що му хрумна, каза: — Днес имам рожден ден.
— Да, помагах при разтоварването на уиски за партито ви — каза Кориолан.
— Обикновено се прекарва добре. Опитай се да се забавляваш.
Хоф стана и му подаде ръка.
Кориолан стана и я стисна.
— Ще се постарая. Честит рожден ден, сър.
Когато се върна, съквартирантите радостно го посрещнаха и го засипаха с въпроси за повикването при коменданта.
— Той знаеше, че със Сеян имаме дълга връзка и искаше да се увери, че съм чист — отговори Кориолан.
Тази новина повдигна духа на всички, а промяната в следобедния им график много хареса на Кориолан. Вместо тренировката по стрелба с мишени, щяха да стрелят по сойките-присмехулки около дървото на обесения. Техният хор, който последва последния вопъл на Сеян, преля чашата.
Кориолан стреляше с опиянение по присмехулките и успя да убие три. Не сме толкова интелигентни сега, а!, каза си той. За съжаление повечето птици се разлетяха извън обсега на оръжието му скоро след първите изстрели. Но те щяха да се върнат. Както и той, стига преди това не го обесят.
В чест на рождения ден на коменданта те взеха душ, облякоха чисти униформи и отидоха в столовата. Куки беше сервирал учудващо елегантна вечеря: стек със сос грейви, картофено пюре и пресен, а не консервиран грах. Всеки войник получи голяма халба бира, а Хоф дойде и разряза огромната глазирана торта. След вечеря всички се събраха във физкултурния салон, който беше украсен с плакати и знамена за случая. Уискито се лееше като вода и се вдигнаха много импровизирани тостове пред микрофона, поставен специално за целта. Но Кориолан не беше осъзнал, че ще има програма, докато няколко войници не започнаха да подреждат столове.
— Естествено — каза му един офицер. — Наели сме групата от „Таласъма“. Комендантът много ги обича.
Луси Грей. Това щеше да бъде неговият шанс, може би единственият му шанс, да я види. Изтича в казармата, извади пакетчето със струните от Плурибус и шала си, и се върна на партито. Видя, че съквартирантите са му запазили стол по средата на салона, но застана отзад. Ако се появеше възможност, не искаше да привлече внимание с излизането си. Лампите примигнаха и притъмняха в основната част на салона, като само пространството около микрофона остана осветено. Всички очи се отправиха към съблекалнята, която беше закрита с одеялото на Ятото от „Таласъма“.