Балада за пойни птици и змии

Мод Айвъри изскочи на сцената, облечена с яркожълта рокличка с широки поли и се покачи на щайгата, която някой беше оставил пред микрофона.

— Здравейте всички! Тази вечер е специална и вие знаете защо! Някой има рожден ден!

Миротворците избухнаха в бурни аплодисменти. Мод Айвъри започна да пее старата, позната песен за честит рожден ден и всички запяха с нея.

Честит рожден ден
на един специален човек!
За много години!
На този ден
извикайте заедно с мен —
на комендант Хоф
честит рожден ден!

Това бяха всичките думи, но те ги изпяха три пъти, а през това време един по един членовете на Ятото излизаха на сцената.

Кориолан ахна, когато Луси Грей се появи в роклята с цветовете на дъгата от арената. Повечето хора биха си помислили, че това е заради рождения ден на коменданта, но той знаеше със сигурност, че е заради него. Начин да му изпрати съобщение, да хвърли мост през пропастта, която обстоятелствата бяха изкопали между тях. Изблик на силна любов го заля, защото тя му напомняше, че не е сам в тази трагедия. Те пак бяха на арената, бореха се за оцеляването си, двамата, сами срещу света. Изпита горчиво-сладка болка при мисълта, че ще го гледа как умира, но и благодарност, че тя ще оцелее. Той беше единственият останал жив, който можеше да я издаде, че е присъствала на убийствата. Тя не беше докоснала оръжията. Каквото и да се случеше с него, утешаваше го мисълта, че тя ще продължи да живее и за двама им.

През първия половин час той не свали поглед от нея, докато Ятото изпълняваха стандартната си програма. После останалите от групата се скриха и я оставиха сама на осветената сцена. Тя седна на висок стол и — така ли му се стори? — потупа джоба на роклята си, както правеше на арената. Това беше сигнал, че мисли за него. Че макар и да ги разделяше пространството, те бяха заедно във времето. Всеки нерв на тялото му се напрегна и той запленено заслуша непознатата песен:

Всеки се ражда невинен,
свеж като маргаритка,
без нито грам лудост.
Трудно е да останеш такъв —
поемаш по трънливия път
и преминаваш през огън.

Тъмен е този свят.
Този свят е страшен.
Понесох някои удари и
нищо чудно, че се пазя.
Затова си ми нужен.
Ти си чист като първия сняг.

О, не. Нищо не му се беше сторило. Споменаването на сняг го потвърждаваше. Тя беше написала тази песен за него.

Всеки иска да е герой —
да е тортата със сметана,
да успява, а не да мечтае.
Да успееш е трудно.
Трябва време да промениш нещата,
да превърнеш козето мляко в масло
и ледът — във вода.

Сляп е светът,
когато умират деца.
Превръщам се в прах, но
ти не се предаваш и
затова те обичам.
Ти си чист като първия сняг.

Очите му се напълниха със сълзи. Те ще го обесят, но тя ще е там, тя ще знае, че той е наистина добър човек. Не чудовище, което е излъгало и предало приятеля си, а човек, който наистина се е опитал да бъде благороден при невъзможни обстоятелства. Човек, който беше рискувал всичко, за да я спаси в Игрите на глада. Човек, който отново е рискувал всичко, за да я спаси от Мейфеър. Героят на живота ѝ.

Златен и чист
усещам те с кожата си
как цялата ме обгръщаш.
Попиваш дълбоко
чак до сърцето ми.

Всички си мислят, че знаят всичко за мен,
етикети ми слагат.
Разказват своите истории.
Ти дойде и знаеш, че лъжат.
Ти видя идеалната аз.

Този свят е жесток,
изпълнен с мъка.
Поиска причина —
дадох ти три плюс двайсет.
Защото ти вярвам —
защото си чист като първия сняг.

Ако беше имал някакви съмнения, сега те отпаднаха. Три плюс двайсет. Двайсет и три. Броят на трибутите, които беше надживяла в Игрите.

Ето защо аз
ти вярвам —
защото си чист като първия сняг.

Спомена, че му вярва. Преди нуждата, преди любовта, идва доверието. Онова, което най-високо ценеше. И той, Кориолан Сноу, беше човекът, на когото тя вярваше.