Кориолан беше превъзбуден. Луси Грей се присъедини към групата и те започнаха изпълнението на една от онези хармонични песни с неразбираеми думи, а той ги изключи, докато се опитваше да обмисли завоя, който животът му беше предложил. Те двамата с Луси Грей да избягат в дивата пустош. Лудост. Но, от друга страна, защо не? Това беше единственият спасителен пояс, с който разполагаше, и той имаше намерение да го грабне и да не го пуска. Утре беше неделя, той имаше свободен ден. Щеше да тръгне колкото е възможно по-рано. Да закуси набързо, вероятно последното му ядене в цивилизования свят, и после да тръгне. Съквартирантите му сигурно щяха все още да спят поради погълнатото уиски. Ще трябва да се измъкне от базата… Оградата! Надяваше се, че информацията на Спрус за разхлабеното място зад генератора е вярна. И после той щеше да тръгне към Луси Грей и да тича колкото може по-бързо.
Но чакай. Трябваше да отиде в нейната къща? Където са всички от Ятото? А вероятно и кметът? Той тревожно обмисляше всичко това, когато песента свърши и тя пак се качи на стола си с китарата.
— За малко да забравя. Бях обещала да изпея песен на един от вас — каза тя. И ето го пак, небрежното потупване с ръка по джоба. Запя песента, над която работеше, когато я изненада в гръб на поляната.
Дървото на обесения. Старото ѝ място за срещи с Били Тауп. Там искаше да се срещнат.
Кого имаше предвид тя? Били Тауп, който ѝ казва да дойде под дървото, за да бъдат свободни? Или на него му казва тази вечер, че ще бъдат свободни?
Сега разбра. Песента, говорещият в песента беше Били Тауп и той я пееше на Луси Грей. Той е гледал смъртта на Арло, чул е как птиците повтарят последните му думи, молил е Луси Грей да избяга с него, за да бъдат свободни и когато тя му е отказала, той е поискал да я обесят с него, вместо да живее без него. Кориолан се надяваше, че това е последната песен за Били Тауп. Какво друго би могло да се каже сега? Не че имаше значение. Това може и да беше неговата песен, но тя я пееше на Кориолан. Сноу винаги е на върха.
Ятото изпълниха още няколко парчета, после Луси Грей взе думата:
— Е, както казваше баща ми, трябва да си легнеш с птиците, ако искаш да ги поздравиш в зори. Благодаря ви, че ни поканихте тази вечер. А не искате ли още веднъж да поздравим коменданта Хоф?
Целият пиян салон в хор още веднъж изпя „Честит рожден ден“.
Ятото се поклониха за последен път и напуснаха сцената. Кориолан чакаше в дъното на салона, за да помогне на Бъг да приберат Бийнпоул в казармата. Още преди да са си легнали, изгасиха осветлението и се наложи да се катерят по леглата си в тъмното. Съквартирантите му почти веднага потънаха в дълбок сън, но той остана буден и прехвърляше в главата си плана за бягство. Не беше необходимо много. Той, дрехите на гърба му, няколко неща за спомен в джобовете и много късмет.
Кориолан стана в зори, облече си чиста униформа и пъхна в джобовете си няколко чифта чисто бельо и чорапи. Избра три снимки на семейството си, диска с пудрата на майка си и компаса на баща си и натъпка и тях в джобовете си. Накрая направи колкото беше възможно по-убедителна форма на себе си с възглавницата и одеялото и ги покри с чаршафа. Докато съквартирантите му продължаваха да хъркат, той огледа помещението за последен път и се попита дали те щяха да му липсват.
Заедно с няколко ранобудници отиде да закуси. Закуската беше хлебен пудинг, което му се стори добър знак за пътуването, защото беше любимото ядене на Луси Грей. Искаше му се да може да ѝ занесе малко, но джобовете му бяха претъпкани, а в столовата не даваха салфетки. Изпи чашата с ябълков сок, изтри устни с ръка, остави таблата си на мястото за миене и излезе навън, като се канеше да тръгне по най-краткия път към генератора.