Съпругът ми Кап Прайър и моят литературен агент Роузмари Стимола отдавна са първите ми читатели. Техният принос в първите чернови на този роман беше безценен при изграждането на младия Кориолан Сноу и неговия следвоенен свят, с което несъмнено са спестили на редакторите ми всевъзможни главоболия. И говорейки за редакторите, никой друг автор не е имал такъв задълбочен и талантлив екип. Този път те пристигаха на вълни, като се почне от изумителната Кейт Игън, която толкова умело ме преведе през десет книги, заедно с Дейвид Левитан, моя превъзходен главен редактор, който участваше във всичко — при оформянето на заглавието, съкращаването на неелегантните пасажи и уреждането на тайно предаване на ръкописи на (къде другаде?) постановката на Кориолан на фестивала „Шекспир в парка“. С втората вълна се появиха талантливите и прозорливи Джен Рийс и Емили Сайф, последвани от Рейчъл Старк и Джой Симпкинс, моите редактори с орлов поглед, които не пропуснаха нищо. Дълбоко благодарна съм на всички вас, които ми помогнахте да оформя този разказ с прекрасните си умове и сърца.
Такова удоволствие е пак да съм в ръцете на страхотния екип на Scholastic Press. Рейчъл Каун, Лизет Серано, Трейси ван Страатен, Ели Бъргър, Дик Робинсън, Марк Сайденфелд, Леели Гарич, Джош Бърлоуиц, Ерин О’Конър, Мейв Нортън, Стефани Джоунс, ДжоАн Моджика, Андреа Дейвис Пинкни, Били ДиМичели и целия търговски отдел на Scholastic — едно голямо благодаря на всички вас.
Особено признателна съм на Елизабет Б. Париси и Тим О’Брайън, които пак ме изумиха с приказната си корица, продължаваща визията им за трилогията „Игрите на глада“, но и уникална за тази нова книга.
Изказвам голямото си възхищение и благодарност на всички артисти, които създадоха песните, явяващи се в света на Панем. Три от тях са класика и обществено достояние: „Там в долината“, „О, моя мила Клементайн“ и „Стой на слънчевата страна“, която е написана от Ада Бленхорн и Джей Хауърд Ентуисъл. Стихотворението „Луси Грей“ е написано през 1799 година от Уилям Уърдсуърт и се явява в неговите Лирически балади. Текстовете на горните песни са малко променени, за да подхождат на Ятото. Останалите текстове са оригиналните. „Балада за Луси Грей Беърд“ се изпълнява по един вариант на традиционната мелодия, която отдавна придружава разказите за злощастния край на авантюристи, бардове, войници, каубои и други подобни. Две други парчета се явиха за първи път в трилогията „Игрите на глада“. Във филмовата версия музиката за „Дълбоко в поляната“ е композирана от Ти Боун Бърнет и Симон Бърнет, а музиката за „Дървото на обесения“ е композиция на Джеремая Кейлъб Фрейтс и Уесли Кийт Шулц от The Lumineers и аранжирана от Джеймс Нютън Хауърд.
Както винаги, благодарности на моите прекрасни агенти, вече споменатата Роузмари Стимола и моя представител за развлекателната индустрия Джейсън Дрейвис, на които разчитам напълно, за да ме преведат в света на книгоиздаването и филмите с помощта на нашите блестящи юристи Джанис К. Нелсън, Елинър Лакман и Даян Голдън.
Бих искала да предам обичта си на моите приятели и семейството ми, особено на Ричард Реджистър, който е винаги на един есемес разстояние, и на Кап, Чарли и Изи, които издържаха това пътуване с поглед към бъдещето, търпение и хумор.
И накрая, благодарности на всички читатели, които са инвестирали в първите разкази за Катнис и сега в този за Кориолан; искрено ви благодаря, че сте пропътували този път заедно с мен.