Хората все още си мислеха, че Кориолан е богат, но единственото му истинско богатство беше неговият чар, който той пръскаше без задръжки, докато се движеше през тълпата. Лицата на съучениците и на преподавателите му светваха, когато ги поздравяваше любезно, питаше за семействата им и сипеше комплименти наляво и надясно.
— Не мога да забравя лекцията ви за отмъщението на окръзите.
— Колко са хубави къдриците ти!
— Как мина операцията на гръбнака на майка ти? Е, да ѝ кажеш, че тя е моят герой.
Той мина покрай стотиците тапицирани столове, подредени за събитието и излезе отпред, където Сатирия забавляваше група преподаватели от Академията и длъжностни лица от Игрите с някаква откачена история. Макар че чу само последното изречение — „И аз му казах: «Извинявам се за перуката ти, но ти настояваше да доведеш тази маймуна!»“ — той не пропусна да се включи в последвалия смях.
— О, ето го и Кориолан — каза Сатирия и му махна с ръка. — Моят най-добър ученик.
Той я целуна по бузата, както изискваше етикетът, и установи, че е напреднала с няколко чаши поска. Тя наистина трябваше да контролира пиенето си, но същото можеше да се каже и за половината възрастни, които познаваше. Самолечението с поска беше епидемия, обхванала целия град. Въпреки това Сатирия беше забавна и не прекалено строга, един от малкото преподаватели, които позволяваха на учениците да се обръщат към тях на малко име. Тя се отдръпна и го огледа.
— Хубава риза. Откъде я измъкна?
Той погледна ризата си, сякаш изненадан от съществуването ѝ, и сви рамене, сякаш да покаже, че е младеж с неограничени възможности.
— Семейство Сноу има дълбоки гардероби — каза безгрижно той. — Помъчих се да изглежда прилично, но и тържествено.
— И наистина е така. Какви са тези хитри копчета? — попита Сатирия, като опипа едно от кубчетата на маншета му. — Тесери?
— Наистина ли? Е, сега разбирам защо ми напомниха за слугинската баня — отговори Кориолан, с което предизвика усмивките на приятелите ѝ. Това беше впечатлението, което с всички сили се мъчеше да запази. Намек, че е сред малкото, които притежават слугинска баня — да не говорим, че тази слугинска баня е облицована с тесери — смекчено от самоироничната шега за ризата.
Той кимна към Сатирия.
— Прекрасна рокля. Нова е, нали?
Още от пръв поглед знаеше, че това е същата рокля, която тя винаги носеше на церемонията на Жътвата, украсена за случая със снопчета черни пера. Но тя беше одобрила ризата му и той трябваше да ѝ върне комплимента.
— Поръчах си я специално за събитието — каза тя, зарадвана от въпроса. — Нали е десетата годишнина и тъй нататък.
— Елегантна е — каза той. Общо взето, двамата не бяха лош екип.
Настроението му спадна, щом забеляза учителката по физическо възпитание професор Агрипина Сикъл, която си служеше с мускулестите си рамене, за да си проправи път през тълпата. Зад нея вървеше помощникът ѝ Сеян Плинт и носеше декоративния щит, който професор Сикъл искаше непременно да държи в ръка за ежегодната групова снимка. Той ѝ беше връчен като награда в края на войната за това, че успешно беше водила занятията по безопасност в Академията по време на бомбардировките.
Само че вниманието на Кориолан беше привлечено не толкова от щита, колкото от облеклото на Сеян, мек графитно сив костюм, скроен да придава елегантност на високата му ъгловата фигура, с ослепително бяла риза, допълнена от вратовръзка с красиви мотиви. Съчетанието беше стилно, съвсем ново и миришеше на пари. По-точно на незаконно забогатяване по време на войната. Бащата на Сеян беше производител на муниции от Окръг 2, който беше минал на страната на президента. Той беше натрупал такова състояние, че беше успял да купи на семейството си възможността да живее в Капитола. Семейство Плинт сега се радваше на привилегии, които най-старите и най-могъщи фамилии бяха придобили след поколения. Беше безпрецедентно, че Сеян, момче, родено в окръзите, учеше в Академията, но щедрите дарения на баща му бяха допринесли в голяма степен за следвоенната реконструкция на училището. Някой гражданин на Капитола би пожелал една от сградите да носи неговото име. Бащата на Сеян беше пожелал единствено синът му да получи добро образование.