За Кориолан семейство Плинт и хората от техния вид представляваха заплаха за всичко, което му беше скъпо. Новобогаташите, които се изкачваха в йерархията на Капитола, рушаха стария ред със самото си присъствие. Това беше особено дразнещо, защото по-голямата част от състоянието на семейство Сноу също беше инвестирано в муниции — само че в Окръг 13. Техният огромен комплекс от дълги редици фабрики и научноизследователски сгради беше бомбардиран и срутен до основи. Върху Окръг 13 беше пусната атомна бомба и цялата територия все още излъчваше смъртоносни нива на радиация. Центърът на военното производство на Капитола беше преместен в Окръг 2 и там беше попаднал директно в ръцете на Плинт. Когато новините за гибелта на Окръг 13 достигнаха Капитола, бабата на Кориолан ги беше отминала публично със свиване на рамене, казвайки, че за щастие те имат много други активи. Но нямаха.
Сеян беше пристигнал в двора на училището преди десет години стеснително, чувствително момче, което предпазливо наблюдаваше другите деца с тъжни кафяви очи, прекалено големи за напрегнатото му лице. Когато се разчу, че той идва от окръзите, първият импулс на Кориолан беше да се присъедини към кампанията на съучениците си да превърнат живота на новия ученик в ад. После като се позамисли, престана да му обръща внимание. Другите деца от Капитола бяха решили, че да дразни момчето от окръзите е под достойнството на Кориолан, но Сеян беше възприел това като проява на почтеност. И едното, и другото не бяха съвсем верни, но и двете подсилваха имиджа на Кориолан на човек от добро семейство.
Професор Сикъл, жена с внушителна физика, се впусна в кръга на Сатирия, разпръсквайки по-слабите на всички страни.
— Добро утро, професор Клик.
— О, Агрипина, колко хубаво. Не си забравила щита си — каза Сатирия, приемайки твърдото ръкостискане. — Тревожех се, че младите хора ще забравят истинския смисъл на този ден. А и ти, Сеяне. Колко елегантен изглеждаш.
Сеян се помъчи да се поклони и в очите му падна непокорен кичур коса. Неудобният за носене щит го удари в кръста.
— Прекалено елегантен — отбеляза професор Сикъл. — Казах му, че ако ми трябва паун, ще се обадя в някой магазин за домашни любимци. Според мен те всички трябва да са с униформа. — Тя огледа Кориолан. — Това не е ужасно лошо. Да не е старата военна риза на баща ти?
Дали беше така? Кориолан нямаше представа. В съзнанието му се надигна смътен спомен за баща му в ослепителен вечерен костюм, украсен с медали. Той реши да блъфира.
— Благодаря ви, че забелязахте, професор Сикъл. Преправил съм я така, че хората да не си помислят, че лично аз съм участвал в сражения. Но исках част от него да е с мен на този ден.
— Много подобаващо — каза професор Сикъл. После тя насочи вниманието си към Сатирия и сподели възгледите си за предстоящото изпращане на миротворци — войниците на Капитола — в Окръг 12, където миньорите не успяваха да добият изискваната квота въглища.
Докато учителите им разговаряха, Кориолан кимна към щита.
— Тази сутрин правиш тренировка, а?
Сеян отвърна с кисела физиономия:
— За мен винаги е чест да служа.
— Добре си го лъснал — отговори Кориолан. Сеян потръпна от намека, че той е — какво — подмазвач? Лакей? Кориолан замълча за момент, преди да разсее напрежението. — Аз ли не знам? Аз наливам всички чаши вино на Сатирия.
При тези думи Сеян се успокои.
— Наистина ли?
— Не, не е така. Но само защото не се е сетила — каза Кориолан, балансирайки между презрение и приятелско чувство.
— Професор Сикъл се сеща за всичко. Тя без колебание ме вика, денем и нощем. — Сеян като че ли щеше да добави още нещо, но после само въздъхна. — И разбира се, сега, когато завършвам, ние се местим, за да сме по-близо до училището. Точно навреме, както обикновено.
Кориолан изведнъж стана враждебен.
— Къде по-точно?
— Някъде на Корсо. Много от тези величествени сгради скоро ще бъдат обявени за продан. Собствениците не могат да си позволят данъците им или нещо подобно, каза баща ми. — Щитът се влачеше по земята и Сеян го вдигна по-високо.
— В Капитола няма данъци върху имотите. Само в окръзите — каза Кориолан.
— Има нов закон — отговори Сеян. — Целта е да съберат повече пари за възстановяването на града.
Кориолан се помъчи да потисне паниката, която го обзе. Нов закон. Въвеждане на данък върху апартамента му. Колко ли щеше да бъде? Както бяха нещата, те едва успяваха да свържат двата края с нищожната заплата на Тайгрис, малката военна пенсия, която баба му получаваше за службата на съпруга си за Панем, както и неговата издръжка като дете на загинал герой от войната, която щеше да спре при завършването на Академията. Ако не можеха да си платял данъците, дали щяха да изгубят апартамента? Той беше всичко, което имаха. Да продадат апартамента нямаше да им помогне; той знаеше, че баба му го беше ипотекирала до последния цент. Ако го продадат, нямаше да им остане нищо. Трябваше да се преместят в някое непрестижно предградие и да се влеят в мрачните редици на обикновените граждани, без положение, без влияние, без достойнство. Този позор щеше да убие баба му. Би било по-милостиво да я хвърли от прозореца на пентхауса. Това поне щеше да е бърза смърт.