Лъки отстъпи на панорамен кадър от арената. Четиринайсетте трибути, които бяха останали в списъка, бяха разположени в широк кръг, очаквайки да прозвучи гонгът. Никой не им обръщаше внимание нито на тях, нито на новите развалини от бомбите, с които беше осеяно игрището, нито на оръжията, разхвърляни по земята, нито на знамето на Панем, провесено от трибуните, което придаваше необикновена тържественост на арената.
Всички погледи се преместиха заедно с камерата, която бавно показа в едър план два стоманени пилона недалече от главния вход на арената. Бяха високи седем метра и свързани със също толкова дълга напречна греда. В средата ѝ висеше Марк с китки, хванати в белезници, толкова пребит и окървавен, че отначало Кориолан си помисли, че са изложили на показ трупа му. После подутите устни на Марк се раздвижиха, показвайки счупените му зъби и не остана съмнение, че все още е жив.
14
Прилоша му, но не можеше да откъсне поглед. Би било ужасно да видиш което и да е същество, изложено на показ по този начин — куче, маймуна, дори плъх… но момче? При това момче, чието единствено истинско престъпление беше да избяга, за да си спаси живота? Ако Марк беше тръгнал да избива хора в Капитола, би било друго, но след бягството му нямаше никакви съобщения за такова нещо. Кориолан си припомни погребалните шествия. Най-зловещите представления — Бранди, провесена на кука, и влачените по улиците трибути — бяха запазени за мъртвите. Самите Игри на глада се отличаваха с извратената, но блестяща идея да изправят едни срещу други децата от окръзите, така че Капитолът да не участва в действителното насилие и да си измие ръцете. За мъченията на Марк нямаше прецедент. Под ръководството на д-р Гол Капитолът беше издигнал отмъщението на още по-високо ниво.
Тази картина развали празничната атмосфера в Хевънсбий Хол. На арената нямаше микрофони, освен няколко около овалната стена, но никой от тях не беше достатъчно близо, за да чуят дали Марк се мъчи да каже нещо. Кориолан отчаяно се надяваше нещо да отвлече вниманието от Марк — да прозвучи гонгът и трибутите да влязат в действие, но паузата преди откриването се проточи.
Усещаше как Сеян се тресе от гняв и той се обърна и сложи ръка, да го успокои, но момчето скочи от мястото си и хукна напред. На първия ред на сектора за менторите имаше пет празни стола, запазени за липсващите им съученици. Сеян грабна един от ъгъла, хвърли го към екрана и го разби, докато показваше обезобразеното лице на Марк.
— Чудовища! — изкрещя той. — Всички тук сте чудовища!
После се втурна по пътеката и излезе от главния вход на залата. Никой не помръдна и мускул, за да го спре.
В този момент се чу гонгът и трибутите се пръснаха. Повечето побягнаха към вратите, които водеха към тунелите — няколко от тях бяха взривени от неотдавнашните бомби. Кориолан видя ярката рокля на Луси Грей — тя се насочи към другия край на арената — и той вкопчи пръсти в седалката на стола, сякаш за да ѝ внуши да бяга по-бързо. Бягай, казваше си той. Бягай! Махни се от там! По-силните спринтираха към оръжията, но след като взеха няколко, Танър, Корал и Джесъп се пръснаха. Само Рипър, въоръжен с вила и дълъг нож, изглеждаше готов да се сражава. Но докато тръгне да атакува, не беше останал никой, с когото да се бие. Той се обърна, видя как враговете му се отдалечават, отметна ядосано глава и се качи на близката трибуна, за да се заеме с преследването.
Гейммейкърите се възползваха от тази възможност, за да включат пак Лъки.
— Искали сте да заложите, но не сте успели да отидете до пощата? Най-после сте решили кой трибут да подкрепите? — В долната част на екрана започна да примигва телефонен номер. — Сега може да направите всичко това по телефона! Само се обадете на номера, който виждате, дайте гражданския си код, името на трибута и сумата, която искате да заложите или да дарите и ще бъдете част от действието! А ако предпочитате да направите превода лично, пощите ще бъдат отворени всеки ден от осем до осем. Хайде, не пропускайте този исторически момент. Това е възможността ви да подкрепите Капитола, а и да спечелите нещо. Бъдете част от Игрите на глада и бъдете победители! Сега да се върнем на арената!
След няколко минути от арената бяха изчезнали всички трибути, с изключение на Рипър, и след като се поразходи малко из трибуната, той също се скри от поглед. Фокусът на Игрите отново стана Марк и неговата агония.
— Не трябва ли да потърсиш Сеян? — прошепна Лизистрата на Кориолан.
— Струва ми се, че предпочита да е сам — прошепна той в отговор. Което вероятно беше вярно, но на първо място беше фактът, че не искаше да пропусне нищо, нито да предизвика реакция от страна на д-р Гол или публично да се свърже със Сеян. Все по-силното впечатление в другите, че са големи приятели и непредвидимото момче от окръзите споделя с него, започваше да го тревожи. Да раздаваш сандвичи беше едно, да хвърляш столове съвсем друго. Със сигурност щеше да има последствия, а той си имаше достатъчно неприятности, без да добавя и Сеян към списъка.