Измина един дълъг половин час, преди нещо ново да привлече вниманието на публиката. Бомбите при входа бяха разрушили главната врата, но под таблото с резултатите беше издигната барикада. С многобройните редове бетонни плочи, греди и бодлива тел, тя беше грозна, но и напомняше за нападението на бунтовниците и вероятно поради това гейммейкърите не ѝ бяха отредили много екранно време. Но тъй като не се случваше нищо друго, те благоволиха да покажат на публиката едно слабо, дългокрако момиче, което изпълзя зад барикадата.
— Това е Ламина! — каза Млади на Ливия, която седеше до него няколко реда пред Кориолан.
Кориолан не помнеше друго за трибута на Млади, освен това, че тя не можеше да спре да плаче на първата среща между менторите и трибутите. Млади не беше успял да я подготви за интервюто и по този начин беше провалил възможността си да я рекламира. Не можеше да си спомни окръга ѝ… може би 5?
Зад кадър се раздаде един доста дразнещ глас и го осведоми:
— Сега виждаме петнайсетгодишната Ламина от Окръг седем — каза Лъки. — Неин ментор е небезизвестният Плиний Харингтън. На Окръг седем се пада честта да снабдява Капитола с дървения материал, използван за ремонта на любимата ни арена.
Ламина огледа Марк, изучавайки окаяното му положение. Летният бриз разроши бухналата ѝ руса коса и тя примижа на яркото слънце. Носеше рокля, която изглежда беше направена от чувал за брашно и пристегната с колан от въже. По голите ѝ ръце и крака се виждаха ухапвания от насекоми. Очите ѝ, подпухнали и изморени, бяха зачервени, но нямаше сълзи. Всъщност тя изглеждаше странно спокойна за обстановката, в която се намираше. Без да бърза, без да нервничи, тя отиде при оръжията и също така бавно избра първо нож, после малка брадва, като с върха на палеца си провери колко са остри. Тя пъхна ножа под колана и размаха брадвата напред-назад, за да изпробва тежестта ѝ. После тръгна към един от стълбовете. Ръката ѝ се плъзна по стоманата, която беше ръждясала и напръскана с някакви стари петна боя. Кориолан си помисли, че ще се опита да го отсече, след като беше от окръг, който произвежда дървесина и тъй нататък, но вместо това тя захапа брадвата със зъби и започна да се катери, като си служеше с коленете и мазолестите си стъпала, за да се задържи за метала. Изглеждаше естествено, все едно че някоя гъсеница пълзи нагоре по стебло, но като човек, който беше вложил допълнителни часове, за да се катери по въже в часа по гимнастика, Кориолан знаеше колко много сила е необходима за това.
Когато стигна до върха на стълба, Ламина стъпи отгоре и пъхна брадвата под колана си. Макар че напречната греда едва ли беше по-широка от петнайсетина сантиметра, тя лесно тръгна по нея, докато стигна над Марк. Възседна гредата, сключи крака, за да се задържи и се надвеси над обезобразената му глава. Каза нещо, което микрофоните не уловиха, но той сигурно чу, защото устните му помръднаха в отговор. Ламина се изправи и обмисли ситуацията. После възвърна самообладание, увисна надолу и заби острието на брадвата в превития врат на Марк. Един път. Два пъти. С третия удар бликна кръв и успя да го убие. Върна се на гредата, избърса ръце в полата си и се вгледа в арената.
— Браво на моето момиче! — извика високо Млади. Той изведнъж се появи на екрана — камерата в залата показваше реакцията му. Кориолан видя и себе си няколко реда зад Млади и се поизправи. Млади се ухили, показвайки в шините на зъбите си остатъци от яйцата, с които беше закусил, и размаха свит юмрук.
— Първото убийство за деня! Това е моят трибут, Ламина от Окръг седем — каза той към камерата и вдигна китка. — А моята комуникационна гривна е готова за вас. Никога не е късно да покажете подкрепата си и да изпратите подарък!
Телефонният номер пак примигна на екрана и Кориолан чу няколко приглушени сигнала от гривната на Млади — Ламина беше получила подаръци от спонсори. Сега Игрите на глада изглеждаха по-изненадващи, по-променливи, отколкото очакваше. Събуди се! — каза си той. — Ти не си зрител, ти си ментор!
— Благодаря ви! — Млади махна с ръка към камерата. — Е, според мен тя заслужава някакъв малък подарък, нали? — Той си играеше с гривната и се взираше в екрана в очакване. Камерата се върна пак към Ламина. Публиката гледаше с нетърпение, тъй като това щеше да бъде първият опит за изпращане на подарък на някой трибут. Мина минута, после още пет. Кориолан започна да се чуди дали техниката не е изневерила на гейммейкърите, когато при входа над арената се появи малък дрон, който носеше в щипките си половинлитрова бутилка вода, и несигурно полетя към Ламина. Направи остър завой, спусна се и дори пое назад, но после се удари в напречната греда на цели три метра от нея и падна на земята като поразено насекомо. Бутилката се пукна, водата изтече на земята и изчезна.