Ламина гледаше подаръка си с безизразно лице, сякаш не беше очаквала друго, но Млади избухна сърдито:
— Чакайте малко! Това не е честно! Някой е платил много пари за водата!
Из тълпата се разнесе одобрително мърморене. Грешката не беше поправена веднага, но десет минути по-късно долетя нова бутилка и този път Ламина успя да я грабне от дрона, който последва предшественика си и се разби на земята.
Ламина от време на време отпиваше от бутилката, но като се изключи това, не се случваше нищо, освен че около трупа на Марк се събраха мухи. Кориолан чуваше пиукане от гривната на Млади, което съобщаваше за още подаръци за Ламина. Тя самата, изглежда, се задоволяваше да си остане на напречната греда. Всъщност това не беше лоша стратегия. Със сигурност беше по-безопасно, отколкото на земята. Тя имаше план. Можеше да убива. За по-малко от час Ламина беше сменила ролята си и сега се очертаваше като претендент в Игрите. А и изглеждаше много по-силна от Луси Грей. Където и да се намираше тя.
Мина известно време. С изключение на Рипър, който дебнеше по трибуните и от време на време се показваше, никой от останалите трибути не се проявяваше като ловец, дори и въоръжените. Ако не беше представлението с Марк и начинът, по който Ламина го довърши, това щеше да е изключително бавно начало. Обикновено в началото на Игрите можеше да се види някаква кървава баня, но тъй като толкова много от трибутите, които изглеждаха по-силни, бяха загинали, останалите на арената бяха главно жертви.
На екрана се появи Лъки и кадърът от арената се сви до малко прозорче в ъгъла. Лъки поднесе още информация за окръзите и прибави към това прогнозата за времето. Включването на водещ през цялото време на Игрите беше нова територия и той полагаше всички усилия да изгради ролята си. Когато Танър се появи и тръгна по най-горния ред на арената, камерата веднага го показа, но трибутът само постоя за малко на слънце и после изчезна в коридорите под трибуната.
Хората обърнаха глави поради някаква раздвижване в дъното на залата и Кориолан видя, че Лепид Малмзи идва по пътеката със своя снимачен екип. Той покани Млади пред камерата и интервюто им се предаваше на живо. Млади, който до момента беше неизползван източник, изреди всяка подробност за Ламина, за която успя да се сети и после добави още няколко, които според Кориолан си измисли, но дори и така, това продължи само няколко минути. Моделът за сутринта се очертаваше да бъде такъв. Кратки информационни интервюта с менторите. Дълги периоди на бездействие на арената. Всички се зарадваха на обедната почивка.
— Излъга, като каза, че ще свърши бързо — измърмори Лизистрата, когато се наредиха на опашка за сандвичите с бекон, натрупани на една маса в залата.
— Нещата ще се раздвижат — каза Кориолан. — Трябва да се раздвижат.
Но изглежда не стана така. През дългия горещ следобед се мярнаха само още няколко трибути и четири лешояда, които мързеливо кръжаха над Марк. Ламина успя да пререже въжето му и той се свлече на земята. Млади възнагради усилията ѝ с филия хляб, която тя начупи, направи на малки топчета и ги изяде едно по едно. После се излегна по корем, върза се с колана си за гредата и задряма.
Телевизията на Капитола потърси краткотрайно разнообразие, като излъчваше картина от площада пред арената. Там бяха разположени временни павилиони, където се продаваха напитки и сладки за гражданите, решили да дойдат и да гледат Игрите на двата големи екрана пред входа. Тъй като на арената не се случваше почти нищо, накрая вниманието се насочи главно към две кучета, чиито собственик ги беше облякъл като Луси Грей и Джесъп. Кориолан бе обзет от противоречиви чувства — не му харесваше да види този глупав пудел в разноцветна рокля с волани — докато гривната му не се обади с няколко пиукания и реши, че няма лоша реклама. Но кучетата се измориха и бяха отведени вкъщи, а на арената все така не се случваше нищо.