Наближаваше пет часът, когато Лъки представи д-р Гол на публиката. Изглеждаше видимо съсипан от напрежението да води предаването. Той вдигна отчаяно ръце във въздуха и попита:
— Какво става, г-жо Главен гейммейкър?
Д-р Гол, общо взето, не му обърна внимание и заговори директно към камерата.
— Някои от вас може би са учудени от това бавно начало на Игрите, но нека да ви припомня през какви перипетии минахме до този момент. Над една трета от трибутите така и не стигнаха до арената, а онези, които стигнаха — повечето от тях — не бяха точно най-силните. По брой на загиналите се движим наравно с миналата година.
— Да, това е вярно — каза Лъки. — Но струва ми се ще изразя мнението на много хора, като попитам къде са трибутите тази година? Обикновено е по-лесно да бъдат забелязани.
— Може би сте забравили за скорошната бомбена атака — каза д-р Гол. — В предишни години районът, открит за трибутите, се свеждаше главно до игрището и трибуните, но атаката от миналата седмица причини много процепи и пукнатини, които осигуряват лесен достъп до лабиринта от тунели в стените на арената. Това са едни съвсем нови Игри, в които трябва първо да намериш друг трибут, а после да го изкараш от много тъмните ъгълчета.
— О-о… — Лъки изглеждаше разочарован. — Значи може да не видим повече някои трибути.
— Не се тревожете. Когато огладнеят, ще започнат да подават глави — отговори д-р Гол. — Това също е нов елемент в Игрите. Ако публиката осигурява храна, Игрите могат да продължат безкрайно.
— Безкрайно? — попита Лъки.
— Надявам се, че сте си подготвили още много фокуси — захили се д-р Гол. — Знаете ли, имам един заек мутант, който много бих искала да видя как измъквате от шапката си. Той е половин питбул.
Лъки леко пребледня и се опита да се засмее.
— Не, благодаря. Аз си имам свои собствени любимци, д-р Гол.
— Почти ми стана мъчно за него — прошепна Кориолан на Лизистрата.
— На мен не — отговори тя. — Те се заслужават взаимно.
В пет часа деканът Хайботъм освободи учениците, но четиринайсетте ментори с трибути останаха, главно защото комуникационните им гривни работеха само чрез предавателите в Академията или в телевизията на Капитола.
Към седем часа поднесоха истинска вечеря за „талантливите ментори“, от което Кориолан се почувства важен и в центъра на събитията. Свинските пържоли с картофи бяха определено по-добро меню от това, което имаха вкъщи — още една причина да иска Луси Грей да остане жива. Обираше соса от чинията и се чудеше дали тя е гладна. Когато си взеха тортата с боровинки и сметана, той дръпна Лизистрата настрана, за да обсъдят ситуацията. Трибутите им имаха малък запас храна от прощалната среща, особено ако Джесъп беше изгубил апетит, но какво щяха да правят с водата? Дали на арената имаше източник на вода? А дори и да искаха, как биха изпратили запаси, без да разкрият скривалището на трибутите си? Д-р Гол вероятно беше права, като каза, че трибутите ще си подадат главите, ако искат нещо. Дотогава, решиха двамата, най-добрата стратегия беше да чакат.
Когато свършиха десерта, някаква активност на арената върна менторите по местата им. Момчето на Ио Джаспър от Окръг 3, Сърк, изпълзя от барикадата при входа, огледа се и после махна с ръка. След него се измъкна малко мършаво момиче с тъмна къдрава коса. Ламина, която все още дремеше на гредата, отвори едно око, за да прецени степента на опасност.
— Не се тревожи, моя сладка Ламина — каза Млади към екрана. — Тези двамата не биха могли да те стигнат и със стълба.
Ламина очевидно се съгласи, защото само се намести в по-удобна поза.
Лъки Фликърман се появи в ъгъла на екрана, със салфетка, пъхната под яката и следи от боровинки по брадичката. Той напомни на публиката, че децата са трибутите от Окръг 3, технологичния окръг. Сърк беше момчето, което заяви, че може да запали огън с очилата си.
— А името на момичето е… — Лъки погледна в телепромпта. — Тесли! Тесли от Окръг три! И неин ментор е добре известният… — Лъки погледна пак в телепромпта, но този път изглеждаше объркан. — Това ще е нашият добре известен…
— О, постарай се малко — измърмори Урбан Канвил от първия ред. Също като Ио, родителите му бяха някакви учени, може би физици? Урбан имаше сприхав нрав, поради което никой не се стараеше да скрие колко им е неприятно, че той на тестовете по висша математика винаги получава отлична оценка. Кориолан си помисли, че едва ли вината на Лъки е поради мързел, след като Урбан не беше участвал в интервютата. Тесли изглеждаше дребна, но не безнадеждна.
— Нашият добре известен Турбан Канвил! — каза Лъки.