— Урбан, не Турбан! — каза Урбан. — Толкова ли не можаха да намерят някой професионалист?
— За съжаление не видяхме Турбан и Тесли на интервютата — продължи Лъки.
— Защото тя отказа да говори с мен! — ядосано каза Урбан.
— По някакъв начин е устояла на чара му — каза Фест и на задния ред се разнесе смях.
— Ще изпратя веднага нещо на Сърк. Не знам кога ще го видя пак — съобщи Ио, като натисна гривната си. Кориолан видя, че Урбан я последва.
Сърк и Тесли бързо заобиколиха трупа на Марк и приклекнаха, за да разгледат катастрофиралите дронове. Те внимателно ги опипваха, преценявайки доколко са пострадали и отваряха капачета, които иначе биха останали незабелязани. Сърк извади нещо правоъгълно, което Кориолан помисли за батерия, и вдигна победоносно палец към Тесли. Тесли свърза отново няколко жици на своя дрон и светлините му примигнаха. Двамата се захилиха един на друг.
— О, вижте! — възкликна Лъки. — Тук се случва нещо вълнуващо!
— Би било по-вълнуващо, ако имаха дистанционното управление — каза Урбан, но сега като че ли не беше толкова сърдит.
Двамата все още разглеждаха дроновете, когато долетяха други два дрона и пуснаха хляб и вода горе-долу до мястото, където се намираха. Докато прибираха подаръците си, от другата страна на арената се появи фигура. Те размениха няколко думи, после всеки взе по един дрон и бързо се скриха пак зад барикадата. Фигурата се оказа Рипър, който се мушна в един тунел и се появи обратно, като носеше някого в ръце. Камерите се насочиха към тях и Кориолан видя, че това е Дил, която като че ли още се беше смалила и се беше свила на топка. Тя гледаше с мътен поглед във вечерното слънце, което играеше върху посивялата ѝ кожа. Закашля се и от едната страна на устата ѝ се стече кървава слюнка.
— Учуден съм, че изкара цял ден — коментира Феликс, без да се обръща конкретно към някого.
Рипър заобиколи отломките, разхвърляни от бомбената експлозия, намери едно слънчево място и положи Дил върху обгоряла дъска. Тя трепереше, въпреки горещината. Той посочи към слънцето и каза нещо, но тя не реагира.
— Не беше ли този, който се закани да убие всички други? — попита Млади.
— Не ми изглежда толкова страшен — каза Урбан.
— Тя е момичето от неговия окръг — каза Лизистрата. — И вече е полумъртва. Вероятно туберкулоза.
От това хората се умълчаха, защото в Капитола все още върлуваше тежка разновидност на болестта и донякъде се контролираше като хронично заболяване, но беше нелечима. В окръзите, разбира се, беше смъртна присъда.
Рипър крачеше напред-назад в продължение на минута — или искаше да се върне към преследването, или не можеше да понесе страданията на Дил. После я потупа още веднъж и тръгна бързо към барикадата.
— Не трябва ли да му пратиш нещо? — попита Домиция.
— За какво? — отговори Клеменция. — Той не я уби; само я поноси на ръце. Няма да тръгна да го възнаграждавам за това.
Кориолан, който я избягваше цял ден, реши, че е взел правилното решение. Клеменция не беше на себе си. Може би змийската отрова беше променила нещо в мозъка ѝ.
— Е, колкото и да е малко каквото имам, най-добре да го използвам. То си е нейно — каза Феликс и натисна нещо на гривната.
Долетя дрон с две бутилки вода. Дил като че ли не ги забеляза. След няколко минути момчето, което Кориолан беше видял да жонглира, спринтира от един тунел, с развяваща се черна коса. Без да спре, той се наведе и грабна водата, а после изчезна през един голям процеп в стената. Гласът на Лъки зад кадър напомни на публиката, че момчето е Трич, от Окръг 7, и негов ментор е Випсания Сикъл.
— Е, това беше жестоко — каза Феликс. — Можеше да ѝ даде една последна глътка.
— Това беше много умно — каза Випсания. — Спестява ми пари, а и нямам какво толкова да му пратя.
Слънцето се скри зад хоризонта, а лешоядите кръжаха бавно над арената. Накрая Дил се разтресе от финален, яростен пристъп на кашлица и струя кръв напои мръсната ѝ рокля. На Кориолан му прилоша. Кръвта, течаща от устата ѝ, едновременно го ужасяваше и отвращаваше.
Лъки Фликърман се появи на екрана и съобщи, че Дил, момичето трибут от Окръг 11, е умряло от естествена смърт. За съжаление, това означаваше, че публиката повече няма да види Феликс Рейвинстил.
— Лепид, може ли да разменим няколко последни думи с него от Хевънсбий Хол?
Лепид покани Феликс пред камерата и го попита какви чувства изпитва, като се налага да напусне Игрите.
— Е, всъщност това не е изненада. Момичето почти издъхваше, когато пристигна тук — каза Феликс.