— Според мен имаш изключителна заслуга, като успя да я преведеш през интервюто — каза съчувствено Лепид. — Много ментори не успяха да го сторят.
Кориолан си помисли дали големите похвали от Лепид не се дължаха повече на това, че Феликс е внук на сестрата на президента, отколкото на нещо друго, но не завиждаше. Това внасяше едно ниво на успех, което вече беше надхвърлил, така че дори Луси Грей да не оцелееше до сутринта, пак щеше да изпъкне сред другите. Но тя трябваше да оцелее през нощта, и после през следващата нощ, и да продължи, докато спечели. Беше обещал да ѝ помогне, но досега не беше направил нищо друго, освен да я рекламира пред публиката.
От студиото Лъки изсипа още няколко комплимента на Феликс и завърши предаването.
— Със спускането на нощта на арената повечето от нашите трибути са си легнали и вие трябва да направите същото. Ние ще следим нещата оттук, но не очаквайте много развития до сутринта. Приятни сънища.
Гейммейкърите показаха панорамен кадър на арената, но силуетът на Ламина на нейната греда беше единственото, което Кориолан успя да различи. През нощта на арената нямаше друго осветление, освен луната, и това обикновено не беше много интересно. Деканът Хайботъм каза, че могат да се прибират вкъщи, макар че би било добра идея за в бъдеще да си носят четка за зъби и чисти дрехи. Всички се ръкуваха с Феликс и го поздравиха за добре свършената работа. Повечето бяха искрени, тъй като през този ден между менторите беше възникнало едно съвсем ново чувство за близост. Те бяха членове на един специален клуб, в който накрая щеше да остане само един от тях, но преживяното щеше завинаги да ги промени.
На път за вкъщи Кориолан направи сметка. Още двама трибути бяха мъртви, но той отдавна беше престанал да разглежда Марк като претендент. Все пак оставаха само тринайсет и само дванайсет състезатели, които Луси Грей трябваше да победи. А и както бяха доказали Дил и астматичното момче от Окръг 5, голяма част се свеждаше просто до това тя да надживее другите. Той си спомни за вчера: как избърса сълзите ѝ, обещанието да я запази жива, целувката. Дали тя си мислеше сега за него? Дали ѝ липсваше така, както му липсваше тя? Надяваше се, че утре ще се покаже и ще може да ѝ прати храна и вода. Да напомни на публиката за съществуването ѝ. Следобед беше получил съвсем малко нови подаръци и това може би се дължеше на Джесъп като неин съюзник. Очарователният образ на Луси Грей като пойна птица ставаше все по-малко впечатляващ след всяка зловеща минута в Игрите на глада. Никой, освен него, не знаеше за отровата за плъхове, така че това не допринасяше за популярността ѝ.
Измъчен от горещината и изморен след напрегнатия ден, той не искаше нищо друго, освен да вземе душ и да потъне в леглото си, но щом влезе в апартамента, го лъхна ароматът на жасминов чай, който пазеха за гости. Кой би могъл да дойде в този час? При това в деня на откриването? Беше прекалено късно за приятелките на грандмама, прекалено късно, за да се отбият съседите, а и те не бяха хора, които обичат да се отбиват. Нещо не беше наред.
Семейство Сноу рядко пускаха телевизора в официалния хол, но, разбира се, имаха телевизор. На екрана се виждаше тъмната арена, точно като изглеждаше, когато си тръгна от Хевънсбий Хол. Грандмама беше метнала приличен халат над нощницата си, седеше с изпънати рамене на стола до масичката за чай, а Тайгрис наливаше от светлата димяща течност за гостенката си.
Защото там седеше г-жа Плинт, по-раздърпана от всякога, с разрошена коса и смачкана рокля, и плачеше в кърпичката си.
— Вие сте такива мили хора — каза тя през сълзи. — Толкова се извинявам, че ви се изтърсих така.
— Всеки приятел на Кориолан е и наш приятел — каза грандмама. — Плинч ли казахте?
Кориолан не се съмняваше, че тя знае точно коя е „мами“, но да бъде принудена в този час да приеме някого на гости — още повече някой си Плинт — нарушаваше всичките ѝ принципи.
— Плинт — каза жената. — Плинт.
— Нали си спомняш, грандмама, тя ни изпрати прекрасното ядене, когато Кориолан пострада — припомни ѝ Тайгрис.
— Извинявайте. Много късно е — каза г-жа Плинт.
— Моля ви, не се извинявайте. Постъпили сте точно, както трябва — каза Тайгрис и я потупа по рамото. — Тя забеляза Кориолан и изглежда изпита облекчение. — О, ето го и моят братовчед! Може би той ще знае нещо.
— Г-жо Плинт, какво неочаквано удоволствие. Наред ли е всичко? — попита Кориолан, сякаш вече не се беше сетил за лошата новина.
— О, Кориолане. Не е. Съвсем не е. Сеян не се прибра вкъщи. Разбрахме, че сутринта си е тръгнал от Академията и оттогава не съм го виждала. Много съм разтревожена — каза тя. — Къде може да е? Знам, че той много се разстрои при вида на Марк. Ти знаеш ли? Знаеш ли къде може да бъде? Беше ли разстроен, като си тръгна?