Кориолан си спомни, че избухването на Сеян, хвърлянето на стола, обидите, които сипеше, се отнасяха за публиката в Хевънсбий Хол.
— Беше разстроен, госпожо. Но не знам дали това е причина да се тревожите. Вероятно му е било нужно само да изпусне малко пара. Да отиде на дълга разходка или нещо такова. Аз бих постъпил по същия начин.
— Но вече е толкова късно. Не е в характера му да стане и да изчезне, без да се обади на мами — оплака се тя.
— Не се ли сещате къде може да е отишъл? Или за някой, на когото може да отиде на гости? — попита Тайгрис.
Госпожа Плинт поклати глава.
— Не. Не. Братовчед ви е единственият му приятел.
Колко тъжно, помисли си Кориолан. Да нямаш приятели. Но на глас каза:
— Нали знаете, че ако му е трябвала компания, вероятно щеше да дойде първо при мен. Сега разбирате, че може да му е било нужно да остане известно време сам, за да… осмисли всичко това. Сигурен съм, че е добре. Иначе щяхте да научите нещо.
— Проверихте ли при миротворците? — попита Тайгрис.
Госпожа Плинт кимна.
— Няма и помен от него.
— Виждате ли? — каза Кориолан. — Не се е случило нищо лошо. Може вече и да се е прибрал вкъщи.
— Може би трябва да си тръгнете и да проверите — посъветва я грандмама, малко прекалено очевидно.
Тайгрис ѝ хвърли поглед.
— Или може да се обадите.
Но г-жа Плинт се беше успокоила достатъчно, за да схване намека.
— Не, вашата грандмама е права. Трябва да си бъда вкъщи. И да ви оставя всички да си лягате.
— Кориолан ще ви изпрати — каза твърдо Тайгрис.
Тъй като не му остави друг избор, той кимна.
— Разбира се.
— Колата ме чака на ъгъла.
Г-жа Плинт стана и оправи косата си.
— Благодаря ви. Всички бяхте толкова мили. Благодаря ви.
Тя събра огромната си чанта и се канеше да тръгне, когато нещо на екрана привлече вниманието ѝ. Тя замръзна.
Кориолан проследи погледа ѝ и видя как една неясна фигура се измъква иззад барикадата и тръгва към Ламина. Беше висок мъж, който носеше нещо в ръце. Рипър или Танър, помисли си той. Стигна до трупа на Марк, спря и погледна нагоре към спящото момиче. Сигурно някой от трибутите най-после е решил да се справи с нея. Знаеше, че като ментор трябва да гледа, но много искаше първо да се отърве от г-жа Плинт.
— Да ви изпратя ли до колата? — попита той. — Обзалагам се, че ще заварите Сеян в леглото.
— Не, Кориолане — каза г-жа Плинт с приглушен глас. — Не. — Тя кимна към екрана. — Моето момче е точно там.
15
Още преди г-жа Плинт да го изрече, Кориолан знаеше, че това е истина. Може би само майка би могла да го види в тъмното, но след нейните думи той разпозна Сеян. Нещо в стойката, леко прегърбените рамене, линията на челото. Бялата униформена риза от Академията просветваше в тъмното и той почти виждаше яркожълтия менторски бадж, който все още висеше на шнур пред гърдите му. Как Сеян се беше озовал на арената той нямаше представа. Момче от Капитола, при това ментор, не би привлякло много внимание на входа, където продаваха мекици и розова лимонада, и можеше да се присъедини към тълпата, която гледа Игрите на екрана. Дали просто се беше слял с другите или дори се беше възползвал от неголямата си известност, за да разсее съмненията? С моя трибут е свършено, така че мога да се позабавлявам! Дали беше позирал за снимки? Дали се беше заприказвал с миротворците и по някакъв начин се беше промъкнал, когато бяха с гръб към него? Кой би си помислил, че ще иска да влезе на арената и изобщо защо би го направил?
На екрана тъмният силует приклекна, остави на земята пакет и преобърна Марк по гръб. Помъчи се да му изправи краката и да скръсти ръцете му пред гърдите, но крайниците му се бяха вкочанили и не помръдваха. Кориолан не можеше да каже какво се случваше, но ставаше нещо с пакета, а после Сеян се изправи на крака и протегна ръка над трупа.
Това направи и в зоологическата градина, помисли си Кориолан. Той си спомни, че след смъртта на Арахна беше зърнал за миг как Сеян поръсва нещо върху тялото на мъртвия трибут.
— Това вашият син ли е там? Какво прави? — попита ужасено грандмама.
— Слага трохи хляб върху тялото — каза г-жа Плинт. — За да има Марк храна за пътуването си.
— Пътуването си за къде? — попита грандмама. — Той е мъртъв!