— Роднините и приятелите ни прекратиха връзки с нас — продължи г-жа Плинт. — Тук не можахме да намерим нови приятели. Страбон — неговият папи, искам да кажа — все още мисли, че сме постъпили правилно. В Окръг две няма бъдеще. Това беше неговият начин да ни защити. Неговият начин да предпази Сеян от Игрите.
— Ирония на съдбата, наистина. — Кориолан се опита да насочи разговора към друга тема. — Сега аз не знам какво има предвид д-р Гол, но предполагам, че ще иска да ѝ помогнете, за да го измъкнат от там.
— Не знам дали ще мога — каза тя. — След като е толкова разстроен и тъй нататък. Мога да опитам, но той трябва да е убеден, че така е правилно да постъпи.
Така е правилно да постъпи. Кориолан осъзна, че точно това винаги определяше действията на Сеян — желанието му да постъпва правилно. Тази настойчивост, например начинът, по който се опълчваше срещу д-р Гол, когато останалите искаха само да минат без неприятности, беше друга причина, поради която отблъскваше хората. Откровено казано, той понякога беше непоносим със своите високопарни коментари. Но да се използва това негово качество може би беше начинът да бъде манипулиран.
Когато колата спря пред входа на арената, Кориолан видя, че полагат усилия да прикрият кризата. Имаше само десетина миротворци и няколко гейммейкъри. Павилионите за храна бяха затворени, тълпата се беше разотишла, така че почти нямаше какво да привлече любопитните зрители. Той излезе навън и забеляза колко бързо е спаднала температурата, откакто се беше прибрал вкъщи пеш.
В задната част на един минибус имаше монитор на телевизията на Капитола и екранът беше разделен на две — действителната картина от арената и затъмнената версия, която се предаваше за публиката. Д-р Гол, деканът Хайботъм и няколко миротворци се бяха събрали около него. Кориолан се приближи с г-жа Плинт и видя Сеян, коленичил до трупа на Марк, все така неподвижен като статуя.
— Поне сте точни — каза д-р Гол. — Предполагам, вие сте г-жа Плинт?
— Да, да — каза г-жа Плинт с разтреперан глас. — Извинявам се, ако Сеян е причинил някакви неудобства. Той наистина е добро момче. Просто взима нещата присърце.
— Никой не би могъл да го обвини, че е безчувствен — съгласи се д-р Гол. Тя се обърна към Кориолан. — Някаква идея как да спасим най-добрия ви приятел, г-н Сноу?
Кориолан пропусна хапливата забележка и се вгледа в екрана.
— Какво прави той?
— Изглежда само е коленичил там — каза деканът Хайботъм. — Вероятно е изпаднал в нещо като шок.
— Изглежда спокоен. Може би бихте могли да изпратите миротворци сега, без да го стреснете? — предложи Кориолан.
— Прекалено рисковано е — каза д-р Гол.
— А защо майка му да не го извика по високоговорителите или с рупор? — продължи Кориолан. — Щом можете да затъмните екрана, със сигурност можете да контролирате и звука?
— В предаването. Но на арената ще обявим на всеки трибут, че сред тях има невъоръжено момче от Капитола — каза деканът Хайботъм.
Кориолан беше обзет от лошо предчувствие.
— Какво предлагате?
— Мислим някой, който той познава, да се промъкне колкото може по-незабелязано и да го примами да излезе — каза д-р Гол. — А именно вие.
— О, не! — избухна г-жа Плинт учудващо рязко. — Не може да е Кориолан. Последното, което искаме, е да изложим на опасност още едно дете. Аз ще го направя.
Кориолан беше благодарен за предложението, но знаеше, че шансовете ѝ са нищожни. Със зачервените си, подути очи и несигурните високи токчета, тя не вдъхваше доверие като изпълнител на тайни операции.
— Трябва ни някой, който, ако се наложи, да може да избяга. Г-н Сноу е човекът за тази работа. — Д-р Гол направи знак на миротворците и те му облякоха защитна жилетка за арената. — Тази жилетка ще предпазва най-важните органи. Ето ви лютив спрей и фенерче, което временно ще заслепи враговете ви, ако си създадете такива.
Той погледна малкия флакон с лютив спрей и фенерчето.
— Защо не ми дадете пистолет? Или поне нож?
— Тъй като не сте обучен, това изглежда по-безопасно. Помнете, не сте там, за да нанасяте вреди; там сте, за да изведете приятеля си колкото може по-бързо и по-тихо — инструктира го д-р Гол.
Друг ученик или дори онзи Кориолан отпреди две седмици би протестирал срещу ситуацията. Би настоявал да повикат някой родител или настойник. Би се молил. Но след като змиите нападнаха Клеменция, след бомбите и след изтезанията на Марк, той знаеше, че ще е безрезултатно. Ако д-р Гол решеше да го изкара на арената на Капитола, така и щеше да стане, дори залогът да не беше наградата му. Той беше също като участниците в другите ѝ експерименти, ученици или трибути — с не по-голямо значение от авоксиге в клетките. Безпомощен да ѝ възрази.