— Не може да го направите. Той е само момче. Нека да се обадя на съпруга ми — помоли се г-жа Плинт.
Деканът Хайботъм леко се усмихна на Кориолан.
— Той ще се справи. Да убиеш един Сноу не е лесно.
Не беше ли цялата тази идея негова? Дали виждаше в това лесен начин да постигне крайната си цел — да провали бъдещето на Кориолан? Във всеки случай той остана глух за молбите на „мами“.
С миротворци от двете му страни — за да го пазят или да не му позволят да побегне? — той тръгна към арената. Почти не си спомняше как са го изнесли след избухването на бомбите — може би бяха излезли през друг изход? — но сега виждаше значителните разрушения на главния вход. Една от двете големи врати беше изцяло взривена и там зееше широка дупка в рамка от усукан метал. Имаше пазач, но не беше направено почти нищо друго за охраната на тази част, освен няколко реда високи до кръста бетонни бариери пред дупката. Сеян не се беше затруднил много да мине между тях, ако имаше нещо, което да отвлече вниманието на пазача, а през по-голямата част от деня тук цареше карнавално оживление. Ако се опасяваха от нови бунтовнически действия, миротворците щяха да следят за някой, който би нападнал тълпата. Все пак охраната изглеждаше малко прекалено рехава. Какво би станало, ако трибутите пак се опитат да избягат оттук?
Кориолан и ескортът му минаха през бариерите и влязоха във фоайето, което беше силно пострадало. Малкото здрави електрически крушки при входните пунктове и павилионите за храни бяха покрити с прах от мазилката. От тавана се бяха откъртили парчета, имаше разрушени колони и паднали греди. За да се стигне до турникетите на входа, трябваше да се намери път сред отломките, и той и тук видя как Сеян е минал незабелязано през тях с малко търпение и много късмет. Близо до турникетите от дясната страна беше избухнала бомба и беше оставила разкривен, стопен метал и свободен достъп. Тук миротворците бяха построили първото истинско укрепление — временни прегради, обвити в бодлива тел и пет-шест въоръжени пазачи. Незасегнатите турникети си оставаха ефективна блокада, тъй като не позволяваха повторно влизане.
— Значи е имал жетон? — попита Кориолан.
— Имал е жетон — потвърди един стар миротворец, който, изглежда, беше началникът. — Хвана ни неподготвени. Всъщност не сме следили някой да не влезе на арената по време на Игрите, а само някой да не излезе. — Той извади един жетон от джоба си. — Този е за теб.
Кориолан завъртя диска в пръсти, но не тръгна към турникетите.
— Как ли е мислил да излезе?
— Според мен не е мислил — каза миротворецът.
— А как ще изляза аз? — попита Кориолан. Този план му се струваше в най-добрия случай рискован.
— От там. — Миротворецът посочи към бетонните греди. — Ще дръпнем бодливата тел назад, ще наведем гредите и ще се отвори достатъчно място, за да пропълзиш навън.
— Бързо ли може да го направите? — попита той със съмнение.
— Ще те следим с камера. Ще започнем да отместваме гредите, когато успееш да го изведеш — увери го миротворецът.
— А ако не мога да го убедя да дойде? — попита Кориолан.
— За това нямаме инструкции. — Миротворецът сви рамене. — Сигурно трябва да останеш, докато изпълниш задачата си.
Когато осъзна смисъла на думите му, Кориолан се обля в студена пот. Нямаше да му разрешат да излезе без Сеян. Той погледна отвъд турникетите към края на коридора, където под таблото за резултатите беше издигната барикада. Същата, през която по-рано беше видял да бягат напред-назад Ламина, Сърк и Тесли.
— А от там?
— Тази е само декор. Скрива гледката към фоайето и към улицата. За да не се виждат по телевизията — обясни миротворецът. — Но няма да ти е трудно да минеш през нея.
И на трибутите няма да им е трудно, помисли си Кориолан. Той прокара палец по гладката повърхност на жетона.
— Ще те прикриваме до барикадата — каза миротворецът.
— Значи ще убиете някой трибут, ако ме нападне? — попита Кориолан, за да внесе яснота.
— По-скоро ще го подплашим — каза миротворецът. — Не се тревожи, ще ти пазим гърба.