— Само заради теб издържах толкова дълго, Кориолане. Трябва да престана да ти създавам неприятности.
— Не съзнавах колко ти е тежко. Трябваше да се съглася да си разменим трибутите, когато поиска — отговори той.
Сеян въздъхна.
— Вече няма значение. Всъщност нищо няма значение.
— Разбира се, че има значение — каза настойчиво Кориолан. Усещаше, че те вече идват. Усещаше как глутницата го заобикаля. — Тръгвай с мен.
— Не. Няма смисъл — каза Сеян. — Не ми остава друго, освен да умра.
Кориолан продължи да настоява.
— Това ли е? Това ли е единственият ти избор?
— Това е единственият начин, по който бих могъл да покажа какво мисля. Нека всички видят как умирам в знак на протест — завърши Сеян. — Дори да не съм истински гражданин на Капитола, аз не съм и от окръзите. Също като Луси Грей, но без талант.
— Наистина ли си мислиш, че ще покажат такова нещо? Тихо ще изнесат трупа ти и ще кажат, че си умрял от грип. — Кориолан спря, чудейки се дали не е казал прекалено много, ако намекваше прекалено директно за съдбата на Клеменция. Но д-р Гол и деканът Хайботъм едва ли можеха да го чуят. — Със сигурност са изключили сигнала.
Лицето на Сеян помръкна.
— Няма да ни покажат?
— За нищо на света. Ще си умрял напразно и ще си пропилял възможността да подобриш нещата. — Кашляне, леко и заглушено, но определено кашляне. Чу го от трибуните отдясно. Не би могъл да си го измисля.
— Каква възможност? — попита Сеян.
— Имаш пари. Може би не сега, но един ден ще имаш цяло състояние. Парите могат да се използват за много неща. Виж как са променили твоя свят. Може би и ти можеш да промениш нещата. За добро. Може би ако не го направиш, ще страдат много повече хора. — Кориолан стисна в дясната си ръка спрея с лютив газ и после погледна фенерчето. Кое от двете би помогнало, ако наистина го нападнат?
— Защо си мислиш, че бих могъл да го направя? — попита Сеян.
— Ти си единственият, който имаше смелостта да се изправи срещу д-р Гол — каза Кориолан. Не му беше приятно да му го признае, но беше истина. Той беше единственият от класа, който се беше опълчил срещу нея.
— Благодаря ти. — Гласът му прозвуча уморено, но малко по-нормално. — Благодаря ти за това.
Кориолан сложи свободната си ръка на ръката на Сеян, сякаш за да го успокои, но всъщност за да го сграбчи за ризата, ако реши да побегне.
— Обкръжават ни. Аз тръгвам. Ела с мен. — Усети, че Сеян започва да отстъпва. — Моля те. Какво искаш да направиш, да се биеш с трибутите или да се биеш заради тях? Не предоставяй на д-р Гол удоволствието да те победи. Не се предавай.
Сеян погледна надолу към Марк, претегляйки възможностите си.
— Прав си — каза той накрая. — Ако вярвам в това, което казвам, длъжен съм да я сваля. По някакъв начин да сложа край на това зверство. — Той повдигна глава, сякаш изведнъж осъзна ситуацията. Погледна към трибуните, откъдето Кориолан чу кашлянето. — Но няма да оставя Марк.
Кориолан взе бързо решение.
— Ще го хвана за краката.
Краката му бяха вкочанясали и тежки, миришеха на кръв и мръсотия, но той го хвана колкото можеше по-здраво под коленете и вдигна долната част на Марк. Сеян го хвана под мишниците и тръгнаха, като полуносеха, полувлачеха трупа към барикадата. Десет метра, пет метра, оставаше малко. Стига веднъж да минат зад нея, миротворците щяха да им осигурят някакво прикритие.
Той се препъна на камък и падна, удари коляното си в нещо остро и усети пробождаща болка, но скочи на крака, като едновременно вдигна трупа на Марк. Почти стигнаха. Почти…
Чу зад себе си стъпки. Бързи и леки. Приближаваха се откъм барикадата, където трибутът беше лежал в засада. Кориолан по рефлекс пусна Марк и се обърна точно навреме, за да види как Бобин замахва с ножа си.
16
Ножът се плъзна по защитната жилетка и го поряза под лявото рамо. Кориолан отскочи назад и замахна срещу Бобин, но срещна само въздух. Падна сред купчина отломки, стари дъски и мазилка, като потърси с ръка някакво средство за защита. Бобин пак се нахвърли срещу него и насочи ножа към лицето му. Кориолан напипа една дъска, замахна и го удари силно в слепоочието. Бобин се свлече на колене. Кориолан скочи на крака и използвайки дъската като тояга, продължи да го удря, без да вижда къде точно попадат ударите.
— Трябва да вървим! — извика Сеян.
Сега Кориолан чу подсвиркване и шум от стъпки откъм пейките. Объркан, той направи крачка към трупа на Марк, но Сеян го дръпна настрани.
— Не! Остави го! Бягай!
Без повече увещания Кориолан се впусна в спринт към барикадата. Под рамото го прониза болка, но той не ѝ обърна внимание, а движеше ръце покрай тялото си колкото може по-силно, както го беше учила професор Сикъл. Стигна до барикадата, но ризата му се закачи в бодливата тел и когато се обърна, за да я освободи, ги видя. Двамата трибути от Окръг 4, Корал и Мизън, както и Танър — момчето от кланицата — идваха право към него, въоръжени до зъби. Мизън отметна ръка назад, за да хвърли тризъбеца си. Кориолан дръпна ризата от бодливата тел, ръкавът се скъса и той отскочи от траекторията на тризъбеца, а Сеян беше точно зад него.