Качи се, надзърна и видя, че Тайгрис го чака до масичката за чай, облечена в проскубано кожено палто, което имаше от майка си. То беше нейното утешение, точно както розовата пудриера беше неговото, преди да я преправи на оръжие. Той взе една училищна куртка от закачалката и я метна върху съсипаната си риза, преди да влезе при нея.
Кориолан се помъчи да се пошегува за ужасната нощ.
— Едва ли е толкова зле, че да ти трябва коженото палто?
Тя зарови пръсти в кожата.
— Ти ще ми кажеш.
— Ще ти кажа. С всички подробности. Но на сутринта, може ли?
— Може. — Когато тя стана да го прегърне за лека нощ, напипа с ръка превръзката под ръката му. Преди да успее да я спре, дръпна куртката и видя кръвта. Тайгрис прехапа устни.
— О, Корио. Накараха те да излезеш на арената, нали?
Той я прегърна.
— Не беше толкова страшно, наистина. Тук съм. Изведох и Сеян.
— Не беше толкова страшно? Ужасно е, като си помисля, че си бил вътре. Като си помисля, че който и да е, е вътре! — проплака тя. — Горката Луси Грей.
Луси Грей. Сега, след като той самият беше излязъл на арената, положението ѝ изглеждаше още по-безнадеждно отпреди. При мисълта как се е свила някъде в студената тъмна арена, изпаднала в такъв ужас, че не може да затвори очи, усети болка. За пръв път се зарадва, че е убил Бобин. Поне я беше спасил от това животно.
— Всичко ще е наред, Тайгрис. Но трябва да ме оставиш да си почина. И ти трябва да поспиш.
Тя кимна, но той знаеше, че за нея ще е щастие да дремне час-два. Подаде ѝ торбата.
— Подарък от мами Плинт. Закуска, ако се съди по миризмата. Ще се видим на закуска, нали?
Без да си прави труда да се изкъпе, той потъна в дълбок сън, докато го събуди гласът на грандмама, която пееше химна. Така или иначе беше време да стане. Болеше го цялото тяло. Отиде със залитане под душа, свали превръзката от ръката си и пусна горещата струя върху ожулената си кожа. От престоя в болницата му беше останала тубичка крем и макар и несигурен за какво се използва, намаза с него ожуленото си лице и брадичката си. Усещаше шевовете на ръката си под чистата риза, но не тече повече кръв. Днес щеше да облече куртката си за всеки случай. Хвърли в чантата си четка за зъби и чиста униформа, погледна още веднъж в огледалото и въздъхна. Паднал съм с колелото, помисли си той. Това е историята. Нищо, че от години не съм имал здраво колело. Е, сега имаше извинение за това, че велосипедът му е счупен.
След като си придаде приличен вид, първото нещо, което направи, беше да погледне телевизора, за да се увери, че нищо лошо не се случило с Луси Грей. Но камерата беше неподвижна и единственият трибут, който се виждаше на светлината на ранното утро, беше Ламина на нейната греда. Избягвайки грандмама, той влезе в кухнята, където Тайгрис претопляше стар жасминов чай.
— Закъснявам — каза той. — Най-добре да тръгвам.
— Вземи това за закуска. — Тя пъхна в ръцете му пакет и сложи два жетона в джоба му. — И днес се качи на тролея.
За да пести енергия, той изпълни нарежданията ѝ — качи се на тролея и изяде два големи сандвича с яйце и наденица, изпратени от г-жа Плинт. Единственото, което щеше да му липсва, когато зареже семейство Плинт, щеше да бъде яденето от г-жа Плинт.
На всички ученици беше наредено да се явят в осем без петнайсет, затова подранилите бяха само активните ментори и няколко авокси, които почистваха залата. Кориолан не се сдържа и погледна гузно Джуно Фипс, която седеше и обсъждаше стратегията си с Домиция, а можеше да си спи вкъщи. Той много не я харесваше — тя винаги се фукаше пред него за произхода си, сякаш неговият не беше също толкова добър — но последната нощ не се беше оказала справедлива и към нея. Чудеше се как ще съобщят за смъртта на Бобин и как ще да се почувства самият той в този момент. Освен че естествено щеше да му се иска да повърне.
В Хевънсбий Хол сервираха единствено чай, което предизвика негодуванието на Фест.
— Щом трябва да сме тук рано, можеха поне да ни нахранят. Какво се е случило с лицето ти?
— Паднах с велосипеда — каза Кориолан достатъчно високо, така че всички да го чуят. Той хвърли плика с последния сандвич на Фест, доволен, че поне веднъж и той може да предложи храна. Вече не помнеше колко пъти семейство Крийд го беше хранило.
— Благодаря ти. Изглежда страхотно — каза Фест и веднага се зае със сандвича.
Лизистрата му препоръча крем, за да не стане инфекция и двамата заеха местата си, когато съучениците им почнаха да пристигат.