Макар и слънцето да беше изгряло преди няколко часа, на екрана не настъпи особена промяна, освен че трупът на Марк беше изчезнал.
— Сигурно са го отнесли — каза Млади. Но Кориолан си помисли, че той може би все още лежи край барикадата, където двамата със Сеян го изоставиха, малко извън обсега на камерата.
Щом часовникът удари осем, станаха на крака за химна и най-после съучениците му като че ли се справяха с текста. После се появи Лъки Фликърман и ги приветства с добре дошли на втория ден на Игрите на глада.
— Докато сте спали, се случи нещо доста важно. Нека да видим какво. — Показаха панорамен кадър на арената и после камерата бавно мина към барикадата и я даде в едър план. Както подозираше Кориолан, трупът на Марк лежеше там, където го бяха пуснали двамата със Сеян. На метър-два от него се виждаше размазаното тяло на Бобин върху парче бетон. Изглеждаше много, много по-зле, отколкото си беше представял. Крайниците му бяха окървавени, окото извадено, а лицето толкова подпухнало, че беше неузнаваемо. Наистина ли беше причинил това на друго момче? И то толкова малко момче, защото в смъртта си Бобин изглеждаше още по-дребен. Хванат в онази жестока мрежа от ужас, изглежда точно това беше направил. По челото на Кориолан изби пот и имаше желание да излезе от залата, от сградата, да остави цялото събитие зад себе си. Но, разбира се, това не беше възможно. Кой беше той — Сеян?
След продължителен кадър на труповете, предаването продължи с Лъки, който се чудеше кой може да е извършил това. После настроението му рязко се промени.
— В едно сме сигурни и то е, че имаме повод да празнуваме! — От тавана се посипаха конфети и Лъки наду като луд пластмасов рог. — Защото току-що стигнахме до половината! Точно така, паднаха дванайсет трибути и остават само още дванайсет! — От ръката му полетяха вързани една за друга разноцветни кърпички. Той ги завъртя над главата си, като танцуваше и крещеше: „Ура“. Когато най-после се успокои, си придаде тъжно изражение. — Но това също означава, че трябва да си вземем довиждане с г-ца Джуно Фипс. Лепид?
Лепид вече се беше разположил на пътеката до нищо неподозиращата Джуно и не ѝ оставаше нищо друго, освен да отиде при него и да прикрие разочарованието си от камерата. Ако ѝ бяха дали малко предупреждение, помисли си Кориолан, сигурно би се представила по-достойно, но при сегашното положение изглеждаше раздразнителна и подозрителна. Тя явно поставяше под съмнение последните събития и размахваше кожена папка, на която беше гравиран семейният герб на Фипс.
— Струва ми се, че има нещо съмнително — каза тя на Лепид. — В смисъл какво прави той до трупа на Марк? Кой го е преместил? И как всъщност Бобин е умрял? Изобщо не мога да си представя правдоподобен сценарий. Имам чувството, че може да има някаква измама!
Репортерът изглеждаше искрено озадачен.
— В какво по-точно би се състояла измамата? Имам предвид, на арената?
— Е, не знам в какво по-точно — каза ядосано Джуно, — но аз самата наистина бих искала да видя запис на събитията от снощи!
Продължавай да искаш, Джуно, помисли си Кориолан. После се сети, че записът съществува. В караваната д-р Гол и деканът Хайботъм бяха гледали и двете версии, истинската картина и другата картина — затъмнена, за да не се вижда мисията, на която беше изпратен. Дори в истинския запис трудно биха го разпознали. Все пак мисълта, че някъде има запис, колкото и неясен, как убива Бобин, не му харесваше. Ако някой ден излезеше наяве… е, той не знаеше какво ще стане. Но изпита тревога.
Лепид не се занимава дълго с Джуно, която приемаше тежко поражението и не притежаваше достойнството, с което Феликс беше посрещнал загубата си. Той я отпрати обратно на мястото ѝ, след като я потупа утешително по гърба.
Все още обсипан с блестящи конфети, Лъки като че ли не забеляза болката ѝ. Той се наведе към камерата с едва прикрито злорадство.
— И сега, какво очаквате да се случи? Подготвили сме изключително голяма изненада — особено ако сте един от дванайсетте оставащи ментори.
Кориолан имаше само секунда да размени въпросителни погледи с приятелите си, преди Лъки да се насочи към другия край на студиото и да покаже Сеян, седнал редом до баща си, Страбон Плинт, чието строго изражение беше сякаш изсечено от гранита в родния му окръг. Лъки зае стола на водещия и потупа Сеян по крака.
— Сеяне, съжалявам, че вчера не те включихме, за да ти дадем възможност да коментираш кончината на твоя трибут Марк.
Сеян погледна неразбиращо Лъки. Лъки като че ли едва сега забеляза изподраното му лице.