— Какво става тук? Изглежда ти самият си се бил с някого?
— Паднах с колелото — дрезгаво каза Сеян, а Кориолан леко се намръщи. Две падания с колело за един и същ период от двайсет и четири часа изглеждаха повече от съвпадение.
— Леле. Е, предполагам, че имаш да споделиш някои важни новини с нас! — каза Лъки с окуражително кимане.
Сеян сведе очи за момент и тъй като двамата с баща си сякаш взаимно не се забелязваха, изглежда между тях вървеше някаква битка.
— Да — започна най-после Сеян. — Ние, семейство Плинт, бихме искали да съобщим, че ще дадем награда за пълното обучение в университета на ментора, чийто трибут спечели Игрите на глада.
Млади подвикна, а другите ментори си размениха усмивки. Кориолан знаеше, че повечето нямат толкова остра нужда от парите като него, а може би изобщо нямаха нужда, но това би било гордост за всеки от тях.
— Сензационно! — каза Лъки. — Какво вълнение сигурно изпитват тези дванайсет оставащи ментори точно сега. Твоя идея ли беше това, Страбон? Да създадеш наградата „Плинт“?
— Всъщност на сина ми — каза Страбон, като леко повдигна ъгълчетата на устните си в нещо, което Кориолан си помисли, че може би беше усилие да се усмихне.
— Е, какъв щедър и навременен жест, особено като имаме предвид поражението на Сеян. Може да не си спечелил Игрите, но със сигурност отнасяш вкъщи наградата за добро спортсменство. Когато казвам голямо благодаря, мисля, че говоря от името на целия Капитол! — Лъки се усмихна широко на двамата, но тъй като не последва нищо друго, той махна с ръка. — Добре тогава, да се върнем на арената!
Мислите на Кориолан се въртяха около това ново развитие. Сеян беше прав за бързите действия на баща му да погребе скандалното поведение на сина си с пари. Не че то не заслужаваше да бъде замазано по някакъв начин. Той не беше видял особена реакция от другите в Хевънсбий Хол около избухването със стола, но предполагаше, че се говори за това. Всъщност наградата за ментора на победителя изглеждаше малка цена. Какво ли не би предложил Плинт, за да не научат хората за разходката на Сеян на арената? Дали имаше намерение да подкупи Кориолан, за да си мълчи?
Няма значение, това няма значение, каза си Кориолан. По-важната новина беше възможността да спечели наградата „Плинт“. Тя не зависеше от Академията, така че деканът Хайботъм нямаше да има решаващо мнение. Нито дори д-р Гол. Таксата за пълното обучение би го освободила от властта им и би свалила тази ужасна тревога за бъдещето от плещите му! Залогът в тези игри без друго беше висок, но сега скочи на стратосферно ниво. Съсредоточи се, каза си той, като дишаше бавно и дълбоко. Съсредоточи се да помогнеш на Луси Грей.
Но какво можеше да направи, преди тя да се покаже на арената? С напредването на сутринта изглежда много малко трибути се изкушаваха да го направят. Корал и Мизън се поразходиха заедно за малко, за да вземат храната и водата, изпратени от менторите им Фест и Персефона. Двамата седяха един до друг, като се мъчеха да разработят съвместна стратегия за трибутите си и Кориолан забеляза, че Фест се влюбва в нея. Прието ли е да кажеш на най-добрия си приятел, че любимата му е канибал? Точно когато ти трябва правилник, все няма такъв.
Когато се върнаха от обяд на подиума, видяха, че столовете за менторите са станали дванайсет, оставяйки съвсем малко място за онези, които все още имаха трибути в Игрите.
— Гейммейкърите поискаха така — каза Сатирия на последните дванайсет ментори. — Така за публиката е по-лесно да следи кой все още е в състезанието. Ще продължим да махаме столове, след като трибутите ви бъдат убити.
— Също като игра на музикални столове — каза Домиция с доволно изражение.
— Но с умиращи хора — добави Лизистрата.
Решението губещите да бъдат отстранени от подиума огорчи още повече Ливия, ако това беше възможно, и Кориолан се зарадва като видя, че я изпращат в сектора на обикновената публика, откъдето нямаше да чува ехидните ѝ забележки. От друга страна, така ставаше по-трудно да се държи на разстояние от Клеменция, която изглежда прекарваше цялото си свободно време да му се мръщи. Той се разположи на последния ред, с Фест и Лизистрата от двете му страни, и се помъчи да си придаде зает вид.
Стана следобед и главата му все повече натежаваше, докато Лизистрата се принуди два пъти да го смушка, за да не заспи. Може би беше хубаво, че през този ден от него се изискваше толкова малко, след като предишната нощ едва не загина. Почти не се виждаха трибути, а Луси Грей си оставаше напълно скрита.
Едва в късния следобед в Игрите на глада най-после започна този вид действие, който публиката очакваше. Трибутът от Окръг 5, рахитично момиченце, което за Кориолан беше само едно от немитото стадо, се изкачи на трибуната в далечния край на арената. Лъки не успя да намери името ѝ и после с труд успя да я свърже с нейния също толкова незапомнящ се ментор Ифигения Мос, чийто баща контролираше Министерството на земеделието и по този начин потока на храната в целия Панем. Противно на очакванията, Ифигения винаги изглеждаше недохранена, като често даваше храната си за обяд на съучениците си и в един случай дори припадна. Клеменция веднъж каза на Кориолан, че това е единственият начин, по който може да отмъсти на баща си, но отказа да даде повече подробности.