Съвсем в свой стил Ифигения започна да изпраща на своя трибут всичката храна, която можеше, но още докато дроновете прекосяваха дългото разстояние през арената, Мизън, Корал и Танър, които изглежда действаха в нещо като глутница след приключението от предишната нощ, излязоха от тунелите и започнаха преследването. След кратко гонене по пейките, тримата наобиколиха момичето и Корал я уби, като заби тризъбец в гърлото ѝ.
— Е, свърши се — каза Лъки, който все още не можеше да намери името ѝ. — Какво може да ни каже нейният ментор, Лепид?
Ифигения вече беше намерила Лепид.
— Името ѝ е Сол или може би Сал. Имаше особен акцент. Не мога да кажа много повече.
Лепид изглеждаше склонен да се съгласи.
— Свърши добра работа, като я прекара до втората половина, Албина!
— Ифигения — каза Ифигения през рамо, докато напускаше подиума.
— Точно така! — каза Лепид. — И това означава, че остават само единайсет трибути!
Което означава десет между мен и наградата, помисли си Кориолан, докато гледаше как един авокс отнася стола на Ифигения. Искаше да изпрати храна и вода на Луси Грей. Какво би станало, ако ги изпратеше, без да знае местоположението ѝ? На екрана глутницата прибра храната на Сол или Сал и се върна в тунелите, вероятно за да си почине преди да се стъмни. Дали да рискува сега?
Той го обсъди шепнешком с Лизистрата, според която си струваше да опитат, ако заедно изпратят дронове.
— Не искаме да отслабнат и да се обезводнят прекалено много. Според мен Джесъп не е ял нищо дни наред. Нека да почакаме и да видим дали няма да се опитат да се свържат с нас. Нека изчакаме до вечеря.
Но Луси Грей се появи точно когато другите ученици бяха освободени и си тръгнаха за вкъщи. Тя изскочи от един тунел, като тичаше с всички сили, а плитките ѝ се бяха разплели и косата ѝ се развяваше зад нея.
— Къде е Джесъп? — попита Лизистрата и се намръщи. — Защо не са заедно?
Преди Кориолан да изкаже някакво предположение, Джесъп излезе със залитане от същия тунел. Отначало Кориолан си помисли, че е ранен, вероятно докато е защитавал Луси Грей. Но каква беше причината за бягството им? Дали ги преследваха други трибути? Камерата се насочи към Джесъп и стана ясно, че не е ранен, а болен. Със схванати крайници и крайно превъзбуден, той махна няколко пъти към слънцето, после приклекна, но почти веднага скочи пак на крака и те го видяха в едър план.
Кориолан се почуди дали Луси Грей е намерила начин да го отрови, но това беше нелогично. Джесъп беше прекалено ценен като неин защитник, особено когато наоколо се движеше глутницата, която се беше формирала снощи. От какво можеше да е болен?
Би могъл да се разболее от какво ли не, възможни бяха всякакви болести, ако не беше издайническата пяна, която започна да излиза от устата му.
17
— Болен е от бяс — каза тихо Лизистрата.
Заболяването се беше завърнало в Капитола през войната. Тъй като лекарите бяха нужни на фронта, а болниците и каналите за доставка бяха пострадали от бомбардировките, медицинското обслужване стана ограничено за хората, като майката на Кориолан, и почти липсваше за разглезените домашни любимци в Капитола. Да ваксинираш котката не беше в списъка на най-важните неща, когато не можеш да събереш достатъчно пари за хляб. Как беше започнало всичко си оставаше спорен въпрос — заразен койот от планините? Нощна среща с прилеп? Но кучетата го разпространяваха. Повечето от тях умираха от глад, самите те изоставени жертви на войната. От куче на куче и после на хората. Вирулентният щам се развиваше с безпрецедентна скорост, като уби над десет граждани на Капитола, преди да бъде овладян с програма за ваксинация.
Кориолан си спомняше плакатите, осведомяващи хората за предупредителните признаци при животни и хора, добавяйки само още една потенциална заплаха в неговия свят. Спомни си как Джесъп притискаше кърпата към врата си.