— Ухапване от плъх?
— Не е плъх — каза Лизистрата с шокирано и тъжно изражение. — Плъховете почти никога не разпространяват бяс. Вероятно някой от онези проскубани ракуни.
— Луси Грей каза, че е споменал нещо с козина, затова предположих… — Той прекъсна. Не че имаше значение какво е ухапало Джесъп; както и да го погледнеш, то беше смъртна присъда. Сигурно се е заразил преди около две седмици. — Стана бързо, а?
— Много бързо. Защото е бил ухапан по врата. Колкото по-бързо стигне до мозъка, толкова по-бързо умираш — обясни Лизистрата. — И, разбира се, той беше слаб и изтощен от глад.
Щом тя казваше така, вероятно беше вярно. Това беше точно от този вид неща, които си представяше, че семейство Викърс обсъжда на вечеря със спокоен, клиничен тон.
— Горкият Джесъп — каза Лизистрата. — Трябваше ли дори и смъртта му да е ужасна?
Публиката разпозна болестта на Джесъп и настръхна, предизвиквайки вълна от коментари, изпълнени със страх и отвращение.
Бяс! Как ли го е хванал?
Донесъл го е от окръзите, сигурен съм.
Прекрасно, сега ще зарази целия град!
Всички ученици седнаха пак по местата си, тъй като не искаха да пропуснат нищо, спомняйки си за болестта от детството си.
Кориолан запази мълчание от солидарност към Лизистрата, но тревогата му нарасна, когато Джесъп се впусна на зигзаг по арената след Луси Грей. Никой не знаеше какво става в главата му. При нормални обстоятелства Кориолан беше сигурен, че би я защитил, но беше ясно, че е загубил ума си, щом като тя беше побягнала с всички сили.
Камерите следяха Луси Грей, докато спринтираше през арената и започна да се катери по разрушената стена към трибуната, където се намираше главната ложа за пресата. Разположена в средата на арената, тя заемаше няколко реда и кой знае как беше оцеляла при бомбардировките. Тя спря за момент, дишайки тежко, докато обмисляше накъде ще продължи обърканият Джесъп, после се насочи към останките от един павилион близо до нея. Скелетът на конструкцията беше останал, но средната част беше взривена на парчета и покривът беше отлетял на десет метра. Наоколо бяха пръснати тухли и дъски и мястото приличаше на писта за бягане с препятствия, които тя преодоля и се разположи най-отгоре.
Гейммейкърите се възползваха от това, че е неподвижна и я показаха в едър план. Кориолан хвърли един поглед към напуканите ѝ устни и посегна към комуникационната гривна. Изглежда не беше имала достъп до вода, откакто я бяха оставили на арената, а това беше преди ден и половина. Той набра поръчката за бутилка вода. Бързината, с която дроновете доставяха подаръците, се подобряваше с всяка следваща молба. Дори да се наложеше да продължи да тича, щяха да успеят да занесат водата до нея, ако останеше на открито. Ако успееше да избяга от Джесъп, Кориолан щеше да ѝ осигури много храна и напитки за самата нея и за да разрежда отровата за плъхове. Но за момента това изглеждаше като план за по-нататък.
Джесъп беше прекосил арената и изглеждаше объркан от бягството на Луси Грей. Той започна да се катери след нея по трибуната, но трудно пазеше равновесие. Когато навлезе сред отломките, координацията му още повече се влоши и два пъти падна много лошо, като нарани коляното и слепоочието си.
След втората рана, от която потече доста кръв, той седна леко зашеметен на едно стъпало и протегна ръка към нея. Отвори уста и по брадичката му покапа пяна.
Луси Грей остана неподвижна, като наблюдаваше Джесъп с тъжно изражение. Двамата представляваха странна картина: момче, заразено от бяс, момиче, хванато в капан, бомбардирана сграда. Сцената подсказваше история, чийто край можеше да бъде единствено трагичен. Злочести влюбени, които посрещат съдбата си. История за отмъщение, което се е обърнало срещу тях. Безмилостна военна сага.
Моля те умри, мислеше си Кориолан. От какво умираш накрая, ако имаш бяс? Дали не можеш да дишаш, или защото сърцето ти спира? Все едно, колкото по-скоро му се случеше, толкова по-добре щеше да бъде за всички участници.
Дрон, носещ бутилка вода, долетя на арената и Луси Грей погледна нагоре, за да проследи колебливия му напредък. Тя изплези език, сякаш предвкусваше водата. Но когато прелиташе над главата му, Джесъп като че ли го забеляза и тялото му се разтресе. Той замахна към него с една дъска и дронът падна сред пейките. При вида на водата, която се изливаше от спуканата бутилка, той изпадна в още по-голяма възбуда. Отдръпна се, като се препъваше сред пейките и после се насочи право към Луси Грей. Тя, на свой ред, започна да се изкачва още по-високо.