Кориолан изпадна в паника. Макар стратегията да остави развалините между себе си и Джесъп да имаше известни предимства, я грозеше опасността пътят ѝ към арената да бъде отрязан. Вирусът може би засягаше движенията на Джесъп, но също така придаваше маниакална скорост на силното му тяло и нищо не можеше да отвлече вниманието му от Луси Грей. Освен в онзи момент с водата, сети се той. Водата. В съзнанието му изплува една дума. Дума от плакатите, разлепени известно време навсякъде в Капитола. Хидрофобия. Страх от вода. Поради невъзможността да гълтат, жертвите на бяса полудяваха при вида на вода.
Започна да натиска комуникационната гривна, за да поръча бутилки с вода. Може би достатъчно от тях биха подплашили Джесъп. Ако се наложеше, щеше да изразходва целия си запас.
Лизистрата сложи ръка на неговата и го спря.
— Не, остави на мен. В края на краищата той е мой трибут.
Тя започна да поръчва бутилка след бутилка. Да изпраща вода, за да накара Джесъп да превърти. Лицето ѝ остана почти безизразно, но по бузата ѝ се стече една-единствена сълза и почти стигна до ъгълчето на устните ѝ, преди да я избърше.
— Лизи… — Не я беше наричал така, откакто бяха съвсем малки. — Не си длъжна.
— Щом Джесъп не може да спечели, искам да спечели Луси Грей. И той би искал това. А тя няма да може да спечели, ако той я убие — каза тя. — Което може да се случи така или иначе.
На екрана Кориолан виждаше, че Луси Грей наистина се е озовала в трудно положение. Отляво се издигаше високата задна стена на арената, а отдясно беше дебелата стъклена стена на ложата за пресата. Джесъп продължи преследването си и тя направи няколко опита да избяга, но той всеки път коригираше курса си, за да ѝ попречи. Когато наближи на пет-шест метра, тя започна да му говори, като вдигна ръка, за да го успокои. Това го спря, но само за момент, и той пак се насочи към нея.
Далече от другата страна на арената първата бутилка с вода от Лизистрата или може би бутилка в замяна на онази, която беше паднала с дрона, започна полета си към трибуните. Тази машина изглеждаше по-стабилна и уверена в курса си, както и малкото ято дронове, които я последваха. В момента, в който забеляза дроновете, Луси Грей спря отстъплението си. Кориолан видя как тя потупа с ръка воланите на роклята над джоба със сребърната пудриера и прие това като знак, че е схванала за какво е водата. Тя посочи към дроновете, започна да крещи и успя да накара Джесъп да обърне глава.
Джесъп замръзна и изцъкли очи от страх. Дроновете се спуснаха към него и той размаха ръце, но не успя да уцели. Когато започнаха да пускат бутилките с вода, той загуби всякакъв контрол. Дори експлозивни устройства не биха могли да предизвикат по-силна реакция и ударите на бутилките, които се разбиваха в пейките, го докараха до лудост. Съдържанието на една от тях се разплиска по ръката му и той се дръпна, сякаш беше киселина. Той стигна до алеята и се втурна надолу към игрището, но пристигнаха други десетина дрона и го бомбардираха. Тъй като бяха насочени да отнесат товара си точно при трибута, нямаше начин да избяга от тях. Докато бягаше с всички сили към пейките на първия ред, той се спъна, залитна напред и падна през стената на арената на игрището.
Звукът от чупещи се кости при приземяването му изненада публиката, тъй като Джесъп падна на едно от малкото места на арената с добър звук. Той лежеше по гръб, без да помръдва, и само гърдите му се надигаха и спадаха. Върху него заваляха останалите бутилки, а той оголи зъби и гледаше, без да мига, в яркото слънце, което се отразяваше във водата.
Луси Грей се спусна надолу и се надвеси над перилата.
— Джесъп!
Той едва успя да погледне към нея.
Кориолан чу как Лизистрата прошепва:
— О, не го оставяй да умре сам.
Преценявайки опасността, Луси Грей огледа за момент празната арена, преди да се спусне надолу по разрушената стена. На Кориолан му идеше да изстене — тя трябваше да се махне от там — но не можеше да го направи, докато Лизистрата беше до него.
— Няма да го остави — успокои той Лизистрата, като си спомни как Луси Грей беше издърпала горящата греда от тялото му. — Не е такъв човек.
— Имам още малко пари — каза Лизистрата и избърса очи. — Ще изпратя храна.
Джесъп проследи Луси с поглед, когато тя прескочи последния метър до игрището, но изглежда не беше в състояние да помръдне. Дали беше парализиран от падането? Тя се доближи предпазливо и коленичи малко извън обсега на дългите му ръце. Помъчи се да се усмихне и каза: