— Сега заспивай, Джесъп, чуваш ли? Хайде, сега е мой ред да стоя на пост.
Изглежда той долови нещо, гласа ѝ или може би познатите думи, които му беше казвала през последните две седмици. Лицето му се отпусна и той примигна.
— Точно така. Отпусни се. Как ще сънуваш, ако не заспиш?
Луси Грей се приближи още и сложи ръка на главата му.
— Всичко е наред. Аз ще те пазя. Тук съм. Точно тук съм.
Джесъп не откъсваше поглед от нея, докато животът бавно напускаше тялото му и гърдите му останаха неподвижни.
Луси Грей приглади къдриците му и седна с присвити крака. Въздъхна дълбоко и Кориолан усети колко е изтощена. Тя разклати глава, сякаш да се разбуди, после грабна най-близката бутилка вода, развъртя капачката и я изпи на няколко глътки. Последва втора, после трета, преди да избърше уста с ръка. Тя стана, огледа Джесъп, после отвори друга бутилка и я изля върху лицето му, за да отмие пяната и слюнките. От джоба си извади бялата ленена салфетка, подложена в кутията за пикник, която Кориолан ѝ донесе последната вечер. Тя се наведе и с крайчеца ѝ нежно затвори клепачите му, после я изтърси и покри лицето му, за да го скрие от публиката.
Пакетите с храна от Лизистрата, които падаха около нея, изглежда върнаха Луси Грей в настоящето, и тя бързо събра парчетата хляб и сирене и ги натъпка в джобовете си. Започна да събира бутилките вода в полите си, но спря, когато от другия край на арената се появи Рипър. Без да губи време, Луси Грей изчезна в най-близкия тунел с подаръците си. Рипър я пусна да си тръгне, но се приближи да събере останалите няколко бутилки с вода под помръкващата светлина, когато забеляза Джесъп, но не докосна трупа му.
Кориолан си помисли, че това може по-късно да бъде от полза. Ако трибутите свикнеха да прибират подаръците на падналите, щяха да помогнат за плана с отравянето. Той обаче нямаше много време да размишлява върху това, защото пристигна Лепид и покани Лизистрата.
— Леле! — каза Лепид. — Това беше неочаквано! Знаеше ли за бяса?
— Разбира се, че не. Бих предупредила властите, за да могат да прегледат ракуните в зоологическата градина.
— Какво? Искаш да кажеш, че не го е донесъл от окръзите? — каза Лепид.
Лизистрата беше твърда.
— Не, ухапан беше тук, в Капитола.
— В зоологическата градина? — Лепид изглежда се разтревожи. — Много от нас са ходили в зоологическата градина. Един ракун дойде при апаратурата ми и ровеше с тези странни малки ръчички и…
— Ти не си болен от бяс — каза категорично Лизистрата.
Лепид направи движение с присвити пръсти.
— Той ми пипаше нещата.
— Имаш ли някакви въпроси за Джесъп? — попита тя.
— Джесъп? Не, така и не стигнах до него. О, м-м, имаш предвид… А ти имаш ли да споделиш някои мисли?
— Имам. — Тя пое дълбоко дъх. — Това, което искам хората да знаят за Джесъп, е, че той беше добър човек. Той се хвърли върху мен, за да ме предпази с тялото си, когато на арената започнаха да избухват бомби. Не беше дори съзнателно. Направи го по рефлекс. Такъв беше по сърце. Защитник. Според мен никога не би спечелил Игрите, защото би умрял, за да защити Луси Грей.
— О, като куче или нещо подобно — кимна Лепид. — Наистина добро куче.
— Не, не като куче. Като човешко същество — каза Лизистрата.
Лепид я изгледа, като се мъчеше да разбере дали се шегува.
— Ха. Лъки, искаш ли да споделиш нещо от студиото?
Камерата хвана Лъки, докато гризеше някаква упорита забелена кожичка на нокътя си.
— О, какво? Хей! В момента не ми идва нищо на ум. Хайде да видим пак арената.
Камерите се насочиха другаде и Лизистрата започна да си прибира нещата.
— Не си тръгвай още. Остани на вечеря с нас — каза Кориолан.
— О, не. Искам да си отида вкъщи. Но ти благодаря, че беше тук, Корио. Ти си добър съюзник — каза тя.
Той я прегърна.
— Ти си добър съюзник. Знам, че не ти беше лесно.
Тя въздъхна.
— Е, поне съм извън играта.
Другите ментори се събраха около нея, като я поздравяваха за добре свършената работа и тъй нататък, преди тя да напусне залата, без да дочака да си тръгнат останалите ученици. Те скоро я последваха и след няколко минути в залата останаха само десетте последни ментори. Те се оглеждаха взаимно по нов начин сега, когато се беше явила наградата „Плинт“, като всеки се надяваше не само да има победител, но да бъде победителят в Игрите.
Гейммейкърите сигурно си бяха помислили същото, защото Лъки пак се появи на екрана, за да направи преглед на оставащите трибути и техните ментори. На разделения екран показваха снимки на двойките един до друг, придружени от неговия глас на фон. Някои ментори изстенаха, когато осъзнаха, че са свалили не особено красивите снимки от ученическите им карти, но Кориолан изпита облекчение, че не показват ожуленото му в момента лице. Трибутите, които нямаха официални снимки, бяха показани със случайни кадри, заснети след Жътвата.