1. Главная
  2. Книги
  3. Фотев Христо
  4. Балада за Ромео и Жулиета
  5. Страница 1
Выбрать главу

Христо Фотев

Балада за Ромео и Жулиета

На Ц. Д.

1
Ромео пак поведе Жулиета по старите си вкаменени дири. В градините с премръзнали дървета или потайно в тесните квъртири… И в сенките на техните пердета със устни, и от пламъци по-сини, Ромео пак целува Жулиета като преди, преди, преди години!
2
В поледицата звънко потрепера тополата… И всичко занемява! — О, примавера! Белла, примавера — виелицата ли сега запява? Една прегръдка къса на перона! Едно последно — „О, мисли за мене“! И става цялата земя Верона, потънала в невиждано цъфтене!
3
Ах, колко дълго, дълго сме живели на сцената в различните спектакли! Кога луминесцентните кристали заместиха маслинените факли? И ти — красива в техните сияния — дойде при мене като от безкрая… За щастие ли, или за страдания — не зная!
4
Да тръгнеме! Аз трябва да говоря, защото става нещо страшно с мене. В една следкарница със много хора да седнеме, притиснали колене. И с треперящи лакти върху кръга на масата — с димящите кафета — ще ти разкажа как Една излъга сърцето ми, че била Жулиета!
5
Приличахте си в устните — наверно не си била целувана тогава. В косите и канеленото черно и досега не мога да забравя! Два подписа благословиха брака! Два поклона във бялата й къща… И тя получи право да ме чака, да ме изпраща и да ме прегръща!
6
В саксиите цикламите цъфтяха и в сянката на праните пижами отдавна прецъфтяха — пожълтяха червените и белите циклами! Пристигаха добрите философи — съседите — и спореха тепърва дали да бъде пържена с картофи, или с домати прясната пъстърва!
7
С пъстървата поднасяха салат и виното си пиеха спокойно. Потупвани доволно по бедрата съпругите запяваха нестройно… Хазяина със старата цигулка подхващаше напевите горещи и на дивана плюшената люлка люлееше пияните ми плещи!
8
Разсъмваше ли се — звънтяха стъпки, звънтяха думи и звънтяха менци… Събуждаха ме трескавите тръпки на чакащите корабокрушенци… Главата — пуста, раменете — болни и вместо хора — чакани с години — непоносими и самодоволни — пингвини!
9
Сияеше във блашно, постно, млечно на кухнята им къщата могъща… Във събота срещу неделя — вечно с бутилката добра, една и съща, пристигаха добрите философи — съседите — и спореха тепърва дали да бъде пържена с картофи, или с домати прясната пъстърва!
10
Закуска — и отново осем часа във сградата с тапети много стари. Разтваряше добрата „Дом-украса“ вратата си за моите другари… По-младите стояха до вратата, по-старите — до печката огромна… До края ще ги помня — имената единствено не мога да си спомня!
11
С колегата си бяхме нещо сложно по принципи, по възгледи, по чувство! Художници в отдела за приложно или подобно някакво изкуство… Той бягаше картони да купува, а после ги нарязвахме на ленти. И текста леви, леви марширува в шпалира от червени орнаменти!
12
Боите ни се радваха — и ние се радвахме по детски на боите! Ликуваше безличната хартия, приела на героите чертите. Рисувахме в очите им възторга — медалите по бялата им пазва… И казваше накрая профгрупорга: „Добре е! Като че ще заприказва“…
13
Поруменели, ний брояхме текста и часовете по портрета — после, разбойници в морето на кодекса, го пращахме при касиера, после оставахме отново в тишината, живото си отиваше с портрета… Тогава се разтваряше вратата и идваше жена ми — Жулиета!
14
Отивахме в градината, където замайваше разцъфналата лайка. И бавно посиняваше в небето на облаците бялата мозайка. Висяха ваксаджийските сандъци по циганските детско-слаби плещи, а трите продавачки на фъстъци запалваха големите си свещи и простата, циментова Диана оглеждаше безплодното си тяло в зелената повърхност на фонтана като във флорентинско огледало… …Вървяхме ний! Мълчахме в тишината! А някъде зад всичките небета безшумно се събличаше луната със тънките ръце на Жулиета!
15
И падахме в леглото уморени. Заспиваше тя може би щастлива на бялата възглавница до мене като момиче тиха и красива… Усмихваше се бледа, просто бяла, а аз я гледах тъжен и учуден — защото може, както е заспала, да не поиска тя да се събуди!
~ 1 ~