Лафкадио Хърн
Балада за Шунтоку-мару1
Влизат с весел танц Дайкоку и Ебису2.
— Приказка ли да разкажем, или да поднесем своите благопожелания? Приказка! Но коя да изберем? Щом сме тук, в благословения ви дом, за да ви развличаме, ще започнем с историята за Шунтоку.
Много-много отдавна в провинция Кавачи живял богаташ на име Нобуйоши. А първородният — най-големият му син, се казвал Шунтоку-мару.
Момчето било едва тригодишно, когато майка му умряла. А когато станало на пет, в къщата влязла мащеха.
Шунтоку-мару навършил седем години, когато мащехата родила момче, което нарекли Отовака-мару. Двамата братя израсли заедно.
А когато станал на шестнадесет, Шунтоку отишъл в Киото, в храма на бог Тенджин3, за да поднесе дарове. Там той видял хиляда души да отиват към храма, хиляда да се връщат и още толкова да се молят вътре — на това място се били събрали три хиляди души4.
През това огромно множество към храма носели каго — паланкин, в който седяла най-малката дъщеря на един богаташ на име Хагияма. Шунтоку също пътувал в каго и двата паланкина се придвижвали успоредно по пътя към храма.
Щом съгледал девойката, Шунтоку мигом се влюбил в нея. Сетне двамата си разменили погледи и любовни писма.
Но един раболепен слуга веднага доложил всичко това на мащехата на момчето. И тя започнала да си прави сметка, че ако Шунтоку остане в бащиния си дом5, то складовете и на изток, и на запад, хамбарите и на юг, и на север, а и къщата в средата няма никога да станат собственост на Отовака-мару.
Затова тя скроила вероломен план и се обърнала към мъжа си с думите:
— Господарю, повелителю мой, мога ли да се надявам на височайшето ти разрешение да бъда освободена за седем дни от домашните си задължения?
— Да, разбира се — отвърнал съпругът и. — Но какво се каниш да правиш през тези дни?
А тя му рекла:
— Преди да се омъжа за теб, господарю мой, дадох обет пред сияйното божество на храма Кийомидзу и сега желая да отида там, за да изпълня обещанието си.
— Добре си решила — съгласил се той. — А кой от слугите или прислужниците желаеш да те придружи?
— Нито слуга, нито прислужница ми е нужна. Искам да отида там сама.
И без да се вслушва в съвети и напътствия за пътуването, мащехата на Шунтоку потеглила и се отправила към Киото колкото се може по-бързо.
Щом пристигнала и намерила квартала Санджо, веднага попитала къде е улица Каджиямачи — улицата на ковачите. Упътили я и тя скоро съгледала една до друга три ковачници.
Влязла в средната, поздравила ковача и попитала:
— Господин ковач, можете ли да изработите от желязо нещо много дребно и деликатно?
А той отвърнал:
— Да, госпожо, това мога.
— Тогава, моля ви, изковете ми четиридесет и девет гвоздейчета без глави.
Но ковачът отговорил:
— Аз съм седмото поколение ковачи в нашия род, но никога досега не съм чувал за гвоздеи без глави и не мога да приема такава поръчка. По-добре да се бяхте обърнали другаде.
— О, не, дошла съм първо при вас и не желая да ходя другаде. Направете ми ги, моля ви, господин ковач!
— Да, но в такъв случай ще трябва да ми платите хиляда рьо.
А тя отвърнала:
— Само ги направете. Няма значение дали ще ми струват хиляда или две хиляди рьо. От все сърце ви моля да изпълните моята поръчка.
Ковачът не могъл да откаже на молбата й. Той подредил всичко така, че да почете бога на духалата6. После взел първия си чук, произнасяйки Конго-сутра7; взел втория, изричайки Каннон-сутра8; взел третия, казвайки Амида-сутра9. Защото се страхувал, че гвоздеите ще бъдат използвани за някакво злодеяние.
Така, с печал в душата, ковачът изпълнил поръчката. А жената останала предоволна. И като поела гвоздеите с лявата си ръка, подала парите с дясната и се сбогувала с ковача.
Щом тя излязла, той си казал: „Ето че имам хиляда рьо все в злато. Но човешкият живот е само кратък отдих на странстващ пътник и аз трябва да засвидетелствам на хората състрадание и доброта. На мръзнещите ще раздам дрехи, на гладните — храна.“
И като обявил писмено намерението си на дъсчици, поставени по границите между отделните провинции и в края на всяко село, той проявил щедрост и милосърдие към много хора.
А по своя път мащехата се отбила в дома на един художник и го помолила да й нарисува картина.
Художникът я запитал:
1
Балада за Шунтоку-мару е популярна легенда, залегнала в основата на пиесата за театър
3
Обожественият дух на Сугавара Мичидзане (845–880) — калиграф, учен и поет, предан васал на император Уда (889–897) и сина му — император Дайго (898–930). Става жертва на дворцови интриги. В негова чест в Киото е построен храмът Китано. — Б.р.
5
Става дума за японската семейна традиция, по силата на която първородният син наследява бащиното си имущество и поема изцяло грижите за своите родители. — Б.р.
9
Сутра, възхваляваща прелестите и удоволствията в свещената обител на буда Амида — един от най-тачените в средновековна Япония. — Б.р.