А невестата и женихът се обърнали към нея:
— Виж ти! Проказата не отмина и теб! Но не можем да държим прокажен в заможна къща като нашата. Молим те, върви си веднага оттук. Ще ти дадем поклонническа роба и гетри, сламена шапка и вързопче с храна. Ето, всичко това е вече готово.
Тогава проклетата мащеха разбрала, че дори да не умре от болестта си, спасение за нея все едно няма, защото тя самата била извършила същото зло преди това. А Шунтоку и Отохиме били много доволни — истински щастливи.
Мащехата, както някога и Шунтоку, ги помолила да й разрешат само да получава по малко храна поне веднъж на ден, но Отохиме отвърнала на поразената от болестта жена:
— Не можем да те оставим тук. Дори в ъгъла на някоя пристройка. Махай се! Веднага се махай!
Нобуйоши също се разгневил на жена си:
— Как така ще останеш? Колко време ти е нужно да разбереш, че трябва да си идеш?
Той я извлякъл навън, а тя не могла да се сдържи и се разплакала, като се мъчела да скрие лицето си от погледите на съседите.
Отовака повел сляпата си майка за ръка и двамата се отправили към Киото, към храма Кийомидзу.
Когато стигнали, те изкачили три от стъпалата на храма, паднали на колене и отправили към богинята пламенна молитва:
— Дай ни сила за още едно проклятие!
Но богинята неочаквано се явила пред тях и им казала:
— Ако ме молехте за добро, щях да изпълня молбата ви, но повече не искам да имам нищо общо с коварните ви планове. А ти, жено, ако трябва да умреш, умри още сега. А след смъртта си ще бъдеш изпратена в ада, където ще се вариш на дъното на железен котел!
Такъв е краят на историята за Шунтоку.
… Завършваме я ние така!
Весело! Весело! Весело!