— Връщаме се обратно при Операта — отвърна Огъст. — При северната страна.
Маккаски кимна.
— Веднага щом хората от покрива на Операта ми докладват, ще ви кажа къде се намира Амадори. Вие разглеждате картата и ми казвате на коя страница от сценария се намирате.
Маккаски имаше предвид „сценария“ на отряда за бързо реагиране — за стандартна десантна тактика и стандартна тактика за нападение. Полковник Огъст и ефрейтор Прементин бяха адаптирали сценария за тактиката по отношение на двореца. Във всяка категория имаше по десет опции. Коя точно опция щяха да изберат щеше да зависи от времето, с което разполагат, както и от количеството и вида съпротива. Във всеки сценарий обаче имаше едно неизменно нещо: не всички влизаха вътре. След смъртта на водача на отряда подполковник Скуайърс Огъст преправи всеки сценарий така, че при всички положения навън да има екип, който да помага при измъкването.
— Както знаеш — продължи Маккаски, — Ейдийн идва с вас просто за да разпознае Мария и да ви помогне при спасяването й. Тя няма да се бие, освен ако не се наложи. На покрива ще имаме хеликоптер, а освен това ще бъдем готови да нахлуем с допълнителна полицейска сила, ако нещата излязат извън контрол. Луис каза, че щом се озовете вътре, единственият сериозен проблем с охраната, който можете да имате, е СНР.
— Мамка му — изпсува Огъст, но без да нервничи. — Как е разбрал, че Амадори има такова нещо?
— Кралят е наредил тази система да се инсталира във всичките дворци — обясни Маккаски. — Също като около Белия дом. Това е може би една от причините, поради които Амадори е избрал този дворец за щабквартира.
СНР — системата за наблюдение от разстояние — представляваше подобен на очила уред, който се включваше в системата за видеоохрана на дадена сграда. Отстрани на очилата имаше пластинка с миниатюрна клавиатура, а на стъклата — черно-бял дисплей от течен кристал. Комбинацията от тези две приспособления позволяваше на този, който носи очилата, да вижда всичко, което се вижда с камерите на охраната. На някои от по-новите модели имаше и малки видеокамери, които пък позволяваха на хората от охраната да си предават аудио-визуална информация.
— Кажи на екипа си — предупреди Маккаски, — че ако Амадори успее да излезе от Тронната зала, преследването му ще бъде много, много опасно.
Огъст потвърди, че е разбрал всичко.
Останалите шестима членове на отряда се бяха строили в една редица зад полковник Огъст. Докато говореше, Маккаски ги оглеждаше. Погледът му се спря върху редник Де Вон, която беше в края на редицата. Афроамериканката беше облечена в тесни дънки и син анорак. Ейдийн изведнъж се изненада — както по всяка вероятност се беше изненадал и Маккаски — от това колко много прилича тя на Марта Макол на млади години.
Маккаски сведе поглед.
— Момчета и момичета, знаете за каква акция става въпрос, а също така и какви рискове има. Полковник Огъст ми каза, че сте запознати също така и с правните и моралните й аспекти. Получихме нареждане от президента да отстраним един много опасен деспот от властта. Трябва да използваме всички средства, с които разполагаме. Нямаме подкрепата на обществеността. Нямаме и подкрепата на законното испанско правителство, което в момента е напълно объркано. Ако някой от вас бъде заловен, няма да му се помогне от нито една от двете страни, освен по традиционните дипломатически канали. Разполагаме обаче със следното: възможността и дълга да спасим десетки хиляди човешки животи. Аз лично смятам, че това е висока чест. Надявам се, че и вие възприемате нещата така.
Луис пристъпи напред.
— Ще имате също така и благодарността на много испански поданици, които никога няма да разберат какво сте направили за тях. — Той се усмихна. — Вече обаче имате благодарността на няколкото испанци, които със сигурност знаят какво смятате да предприемете. — Той застана до Маккаски и отдаде чест на всички. — Vaya Con Dios, приятели. Бог да е с вас.
30.
Вторник, 09:45 ч. Мадрид, Испания
Отец Норберто отлетя за Мадрид с частния самолет на висшия йезуитски свещеник — двайсет и две годишна „Чесна Конкуест“, боядисана в светлолилаво и червено, с потъмнени прозорчета и малка църковна ризница в задната част. Единайсетместното летателно средство с две перки беше много шумно и подскачаше на всяка въздушна яма.
„Като почти всичко в Испания напоследък“ — помисли си Норберто с горчивина, докато стискаше с все сила дебело подплатените облегалки за ръцете.
Дори обаче докато си мислеше така, той знаеше, че това не е вярно. Поне не напълно. Той пътуваше с петима други свещеници от северното крайбрежие. Докато неговата душа се гърчеше от болка, те изглеждаха доста спокойни.