Но Гонзалес беше главният свещеник и Норберто никога не би посмял да го критикува открито. И все пак сега, в негово присъствие в тази величествена църква, Норберто въобще не усещаше сгряващата душата му вяра, която искаше да усети — която имаше нужда да усети. Дали Гонзалес въобще го беше грижа за хората? Дали по-скоро не се тревожеше, че една революция може да намали властта му? А може би отец Гонзалес се надяваше, че един евентуален нов лидер ще се обърне към него, за да получи подкрепата на йезуитите от цялата страна?
След три-четири минути мълчалива молитва Гонзалес изведнъж се обърна към свещениците и ги благослови. Те се прекръстиха. След това той направи няколко бавни крачки към тях. Бледото му благородно лице и воднистите очи бяха обърнати нагоре, към небесата.
— Прости ни, Боже — каза той, — защото днес за първи път от повече от хиляда години вратата на този храм се залоства отвътре. — Той огледа свещениците. — Само след минута аз ще отворя тази врата. Трябва да напусна, но отец Франциско ще ви разпредели в различните части на катедралата. Моля ви да разговаряте с всички хора, да ги убеждавате, че това не е тяхна борба. Че Бог ще се погрижи за тях и че трябва да имат доверие на водачите на Испания, които ще възстановят мира в страната ни. — Той спря за момент, после продължи: — Благодаря на всеки един от вас, че дойде тук. Хората от Мадрид имат нужда от духовни водачи и духовна подкрепа. Те имат нужда да знаят, че в това време на общо объркване не са забравени. Щом Мадрид се успокои и вярата му се възстанови, ще можем да тръгнем във всички посоки, за да донесем мир в цяла Испания.
Отец Гонзалес мина покрай свещениците и се отправи към вратата. Черното му расо се поклащаше. Вървеше уверено и спокойно, сякаш всичко беше под контрол.
Докато го гледаше, Норберто с внезапен ужас осъзна, че може би това наистина е така. Че може би тази акция не е за да бъдат успокоени изплашените и самотните — поне не заради тях. Огледа се. Възможно ли беше най-сериозните и преданите, най-благонадеждните от свещениците в страната да са доведени тук с една-единствена цел: да упражнят контрол над тълпата? Създаваш нужда от утешение, докарваш състоянието до абсолютна лудост като държиш вратите затворени — и след това раздаваш щедро въпросното утешение.
Усети страх. Почувства се и мръсен. Отец Гонзалес не се опитваше да получи услуга от водачите на тази революция. Норберто подозираше, че отец Гонзалес вече е част от процеса за съставяне на ново правителство, което да ръководи испанския народ.
Ново правителство за Испания, а той — неин духовен предводител.
31.
Вторник, 10:20 ч. Мадрид, Испания
Мария беше убедена, че генерал Амадори наистина се намира в Тронната зала на двореца. След като избяга от войниците обаче тя не се отправи директно натам. Трябваха и две неща: униформа и съюзник.
Първо трябваше да се сдобие с униформата.
Намери я в една от тоалетните, навремето наричана el carto de cambiar por los attendientes del rey — съблекалня за адютантите на краля. Сега войниците влизаха и излизаха, без въобще да се съобразяват с историята на въпросното място. Мария не беше роялистка, но пък беше испанка, а това място беше играло важна роля в историята на Испания. Заслужаваше много по-голямо уважение.
Голямото бяло помещение с мраморни цокли се намираше в югоизточния сектор на двореца, недалеч от спалнята на краля. Мария стигна до него като се придвижваше предпазливо от врата до врата. Повечето от стаите по пътя й бяха празни; тя отбягваше тези, в които имаше хора. Ако при бягството й се беше задействала някаква аларма, вероятно щяха да я търсят около Концертната зала и Тронната зала, понеже знаеха, че ще се опита да се добере до Амадори. Номерът беше да направи всичко възможно, за да не я забележат.
Униформата й се предложи сама под формата на един млад сержант, който влезе в съблекалнята заедно с двама свои другари. Когато отвори вратата на кабинката, Мария вече го очакваше с двата пистолета, насочени в лицето му.
— Влез и заключи вратата — изръмжа тя ниско. Шумът от вентилатора на тавана също заглушаваше думите й.
Повечето хора, които се изправят срещу насочено дуло, замръзват. Точно в този кратък период човекът, който държи оръжието, трябва да даде някаква инструкция. Ако командата се даде незабавно и категорично, заплашеният обикновено се подчинява. Ако обаче не се даде така, ако човекът отсреща има време да се паникьоса, трябва да се взема решение дали нападателят да се оттегли, или да стреля.