Роджърс се усмихна.
— Мислех, че ти правя услуга — каза той. — Тя те обичаше много още когато бяхме деца.
— Да, ама сега е на четирийсет и четири и единственото, което иска, е секс и сигурност. За нещастие мога да осигуря напълно само едното.
Роджърс се усмихна и в същия момент пейджърът му иззвъня. Той изви глава, за да го погледне, и свъси вежди: превръзките му опъваха.
— Пейджърите са направени така, че да могат да се свалят от колана съвсем лесно — обади се Огъст.
— Не, благодаря — отвърна Роджърс. — Точно така си загубих последния. — И погледна надолу, за да види номера.
— И кой те е пожелал? — попита Огъст.
— Боб Хърбърт — рече Роджърс, сбърчи чело и бавно се изправи. — Ще му се обадя от колата.
Огъст се облегна на стола си и каза:
— Аз ще остана тук. Чувал съм, че във Вашингтон на всеки мъж се падали по три жени. Може пък някоя да се примами от чинията ти с бобови кълнове.
— Успех — пожела му Роджърс се отправи към изхода на малкия препълнен ресторант.
Огъст довърши свинското си и си наля още чай. Докато го пиеше съвсем бавно, обходи с поглед тъмния ресторант. Нямаше да е лесно да измъкне Роджърс от депресията му. Огъст винаги беше гледал по-оптимистично на нещата от него. Вярно, че не можеше да погледне дори за миг към мемориала на ветераните от Виетнам или да не се вторачи в някой документален филм за войната по телевизията, нито пък да мине покрай виетнамски ресторант. Не и без очите му да се напълнят със сълзи, стомахът му да се свие на топка, а юмруците му да се свият от желанието да фрасне нещо. Обикновено Огъст беше със силен дух и изпълнен с надежди, но това не означаваше, че прощава всичко. Но поне не се беше отдал на горчивината и разочарованието, както беше направил Майк. Проблемът в случая не се състоеше толкова в това, че обществото беше разбило надеждите на Майк, колкото във факта, че Майк се беше разочаровал от самия себе си.
Когато Роджърс се върна, Огъст веднага разбра, че нещо не е наред. Без да обръща внимание на превръзките и болките, генералът се придвижваше напористо през претъпкания ресторант като разбутваше сервитьорите и клиентите. Но не тичаше. И двамата бяха в униформа, а както чуждестранните агенти, така и журналистите обръщаха голямо внимание на военните. Когато по някаква причина им се налагаше да си тръгнат бързо, това веднага съобщаваше на наблюдателите коя част и дори коя група в тази част се е забъркала в някое горещо събитие.
Огъст се изправи спокойно, още преди Роджърс да пристигне до масата. Протегна се, без всъщност да му е необходимо, и отпи последната глътка от чая си. След това пусна една двайсетдоларова банкнота на масата и тръгна да посрещне Роджърс. Не си проговориха, докато не излязоха. Навън се усещаше острият хлад на напредващата есен.
— Можеш да продължиш да ми говориш за хубавите неща в живота — каза Роджърс горчиво. — Марта Макол е била убита преди около половин час.
Огъст усети как чаят се качва в гърлото му.
— Станало е точно пред Паласио де лас Кортес в Мадрид — продължи Роджърс. Гласът му беше приглушен и тих, а погледът — вперен в някаква точка в далечината. Въпреки че врагът все още нямаше лице, той вече беше успял да намери нещо, върху което да стовари гнева си. — Статутът на екипа ти остава непроменен, докато не получим повече информация — продължи той. — В момента помощничката на Марта — Ейдийн Марли — разговаря с полицията. Даръл е с тях в Мадрид и в момента пътува към двореца. Ще се обади на Пол в два следобед, за да даде допълнителна информация.
— Някакви предположения за нападателите?
— Никакви — отвърна Роджърс. — Пътувала е инкогнито. Малцина дори са знаели, че въобще е там.
Качиха се в новата „Камри“ на Роджърс. Огъст седна зад волана, запали двигателя и се вля в потока от коли. Известно време не продумаха. Огъст не познаваше Марта кой знае колко добре, но знаеше, че тя по принцип не е любимка на никого в Оперативния център. Беше напориста и арогантна. Грубиянка. Беше и адски оправна. С тази загуба екипът щеше да работи много по-зле.
Огъст погледна през предното стъкло към надвисналото небе. След пристигането им в щаба на Оперативния център Роджърс щеше да се отправи към офисите на администрацията на подпартерното ниво, а Огъст щеше да отлети с хеликоптер до академията на ФБР в Куонтико, Вирджиния, където се намираше кабинетът на силите за бързо реагиране. В момента тези специални части имаха неутрален статус. В Испания обаче имаше още двама служители от Оперативния център. Ако нещата излезеха от контрол, можеше да се наложи да ги отзоват набързо. Роджърс не му беше казал по каква работа е била Марта в Испания — очевидно не искаше да рискува да бъде подслушан. Колите на военния състав много често бяха пълни с какви ли не подслушвателни и наблюдателни устройства. Огъст обаче знаеше за нажежената политическа обстановка в Испания. Знаеше също, че Марта се е забъркала в етническите истории. А по всяка вероятност бе участвала и в дипломатическите усилия да се попречи на множеството политически и културни групи в страната да се дърпат помежду си и да подхванат катастрофална борба за надмощие.