С Мария Корнеха се запозна при едно пътуване до Испания и се влюби в нея за по-малко от седмица. Тя беше интелигентна и независима, привлекателна и самоуверена. След дългогодишната работа под прикритие — където се беше правила на наркоманка, учителка и един милион пъти продавачка на цветя, както и след още по-дългото време на съревнование с мъжете в полицията, тя с удоволствие прие искрения интерес на Маккаски към нея. С помощта на Луис си уреди да замине за Съединените щати, за да се обучи на разузнаваческите техники на ФБР. Остана в една хотелска стая във Вашингтон само три дни, след което се премести да живее при него.
Маккаски въобще не искаше връзката им да свърши. Господи само как не му се щеше! Той обаче беше създал правилата в нея, също както създаваше правилата на улицата. А освен това се опита и да ги наложи. Същото като правилата за улицата, и тези трябваше да бъдат полезни. Но независимо от това дали се опитваше да накара Мария да откаже цигарите, или да спре да поема прекалено опасни задачи, той задушаваше характера й, безразсъдството й, което всъщност я правеше толкова неповторима. Едва когато тя го напусна и се върна в Испания, той си даде сметка за всички неща, които тя беше внесла в живота му.
Даръл Маккаски вече беше загубил Мария веднъж. Нямаше намерение да я загубва втори път. За нищо на света нямаше да си седи в щабквартирата на Интерпол — на сигурно и уютно място, — докато генерал Амадори я екзекутира.
Щом свърши разговора с Пол Худ и Майк Роджърс по обезопасената линия в офиса на Луис, Маккаски се обърна към шефа на Интерпол. Луис седеше до радиостанцията и очакваше вести от отряда за бързо реагиране. До него беше седнал баща му. Маккаски информира Луис, че иска да използва хеликоптера на Интерпол.
— За какво? — попита Луис.
— Трябва да опитаме — каза Маккаски и стана. — И хич не ми казвай, че не си съгласен.
По изражението на Луис си личеше, че е съгласен, макар че идеята за подобно начинание го караше да се чувства доста притеснен.
— Дай ми пилот и един добър стрелец — каза Маккаски. — Аз поемам цялата отговорност.
Луис се поколеба.
— Луис, моля те — настоя Маккаски. — Дължим това на Мария и нямаме никакво време за обсъждане.
Луис се обърна към баща си и му каза няколко думи на испански. Когато краткият им разговор свърши, той повика помощника си и му даде някаква заповед. След това се обърна отново към Маккаски.
— Баща ми ще остане за свръзка с отряда — каза Луис. — Хеликоптерът ще е тук след пет минути. Само че няма да ти трябва точен стрелец и няма ти да поемеш отговорността. Тези две неща са моя работа, приятелю.
Маккаски му благодари. Луис излезе, за да организира подготовката, а Маккаски остана в стаята още една-две минути — за собствената си подготовка. След това хукна нагоре по стълбата към покрива на сградата. Луис се присъедини към него само след минута.
Малкият хеликоптер се издигна в ясното небе на късната сутрин от покрива на десететажната сграда. Кралският дворец беше на не повече от две минути път. Пилотът Педро беше получил заповед да отлети право там. Имаше връзка със съгледвачите на покрива на Операта, които му казаха къде точно се намира Мария. Информираха го също така, че очевидно вече се готвят да я разстрелят. Пилотът предаде информацията на Луис и Маккаски.
— Няма да успеем да ги убедим да се откажат — каза Луис.
— Знам — отвърна Маккаски. — Но хич не ме интересува. Тая жена има голям кураж. Заслужава да направим за нея всичко, което ни е по силите.
— Не това имах предвид — каза Луис. В задната част на вертолета имаше поставка с четири оръжия. Луис ги изгледа с нещастно изражение. — Ако стреляме само за да ги разгоним, те ще отвърнат на огъня. Съвсем спокойно могат да ни свалят.
— Не и ако го направим както трябва — каза Маккаски. Над върховете на дърветата в далечината се появи високата внушителна балюстрада на двореца с всичките си статуи на испански крале. — Влизаме възможно най-бързо. Почти съм сигурен, че няма да стрелят, докато не кацнем. Хич няма да им се ще да свалят цял хеликоптер право върху главите си. Щом кацнем, ти стреляш, за да разчистиш терена. Войниците ще се разбягат, за да търсят прикритие. Тогава аз хуквам и вземам Мария, преди да са успели да се прегрупират.
— Просто ей така? — каза Луис с нотка на съмнение.
— Просто ей така — кимна Маккаски. — Най-простичките планове винаги са най-ефикасни. Ако ти ме прикриваш, ще мога да вляза и изляза за не повече от трийсет секунди. Дворът въобще не е толкова голям. Ако не успея да се върна до хеликоптера, ти отлиташ, а аз ще се опитам да я измъкна по някакъв друг начин. — Маккаски въздъхна и прокара пръсти през косата си. — Виж какво, Луис, знам колко е опасно всичко това. Какво друго можем да направим обаче? Който и от нашите хора да беше в това положение, щях да искам да се постъпи точно така. Но тъй като това е Мария, трябва да го направя аз.