Когато всички заеха позиция, Хонда задейства детонатора. Той просветна в червено, след секунди се чу експлозия, вратата падна и редник Скот търкулна вътре една граната. От вътрешността на залата се чуха викове и изстрели, след което газът избухна с гръм и съскане. Изстрелите спряха и започна задавено кашляне. Полковник Огъст даде знак на редник Де Вон и ефрейтор Прементин да влизат.
Докато се изправяше, Де Вон получи куршум в гръдния си кош, залитна от удара и падна назад точно върху Прементин. Ефрейторът я изтегли назад, всички останали също отстъпиха няколко крачки. Огъст знаеше, че специалната подплата на костюмите им не е позволила на куршума да проникне в тялото на Сондра, макар че по всяка вероятност едно-две ребра се бяха пукнали. Тя стенеше от болка.
Огъст даде знак на Скот да хвърли вътре втора граната. След това залази към Де Вон и измъкна от торбата й една граната. Трябваше му за Залата на алебардите, където газовият облак беше започнал да се разнася. Хвърли я към масата човешки тела. Имаше на разположение само две-три минути, за да реши дали да продължат с осъществяването на акцията, или да се откажат.
Той залази към вратата. Някой в Тронната зала беше очаквал появата им. Някой, който беше достатъчно опитен, че да се прицели и да стреля един-единствен път към първия човек, който се появи на вратата. Огъст се опита да мисли бързо. Камерите от системата за охрана не биха могли да дадат на Амадори достатъчно време да се измъкне, но пък може да му бяха показали колко е голяма атакуващата сила. А също така да му бяха дали време да си нахлузи противогаз, ако е имал такъв. Което беше много вероятно.
Може да беше успял да повика и подкрепление. Не можеха да си позволят да го оставят да излезе. Огъст даде знак на Скот и Пъпшоу. Тримата застанаха От двете страни на вратата — Огъст отляво, а Пъпшоу и Скот — отдясно. Огъст вдигна четири пръста, след това един. План четирийсет и едно беше за центриран върху целта кръстосан огън, в който третият стрелец прикрива първите двама. Огъст посочи себе си и Пъпшоу, което означаваше, че те двамата ще стрелят по Амадори. Влизането щеше да стане с една от флотските тактики, при която един войник влиза с еднократно премятане през глава, след което се търкулва странично с напълно изпънато тяло — ръцете са здраво кръстосани на гърдите и придържат огнестрелното оръжие, а краката са насочени към мишената. Целта е с влизането на първия войник да се привлече огънят, за да може да влезе и вторият. Когато и двамата вече са вътре, те сядат — краката им си остават протегнати — и стрелят напред. Междувременно войникът, който отговаря за прикриването им, стои извън помещението. Той се търкулва по същия начин, спира точно пред вратата от външната й страна и е точно с лице към мишената. Спира търкалянето си по корем с насочено напред оръжие.
Огъст посочи себе си. Той щеше да влезе отляво, а Пъпшоу щеше да го последва. Докато Скот се търколи пред вратата, другите двама вече щяха да държат мишената на мушка.
Огъст свали раницата си и се примъкна към вратата. Пъпшоу и Скот направиха същото отдясно. Огъст погледна Пъпшоу, кимна и направи предно салто към вътрешността на залата и почти веднага се търколи наляво. Последваха изстрели, но поради бързото му търкаляне куршумите не успяха да го засегнат. Пъпшоу влезе по същия начин и успя да заеме позиция, преди стрелците да са успели да насочат оръжието си към него. И двамата вече държаха целта на мушка, когато Скот се претърколи, за да заеме позиция.
Огъст вдигна рязко дясната си ръка с разтворени пръсти. Това беше знак за останалите да не стрелят.
Право пред тях стоеше един свещеник и се тресеше като листо. Под дясната му мишница се подаваше автоматично оръжие, насочено към вратата. Зад него се виждаше генерал, снабден с противогаз и специални очила. От ръста и цвета на косата му Огъст веднага разбра, че това е генерал Амадори. С лявата си ръка генералът беше обгърнал врата на свещеника. Зад генерала имаше още един висш офицер — генерал-майор, доколкото успя да определи Огъст през жълтеникавата мъгла. В залата имаше още шестима офицери, до един от висшия военен персонал, до един проснати на пода или наведени над заседателната маса в средата на залата.
Генералът направи движение с оръжието си първо надолу, а след това и нагоре. Даваше знак на тримата новодошли да се изправят. Огъст поклати глава. Ако решеше да стреля, Амадори щеше да премахне единия. Другите обаче щяха да останат. Ако пък решеше да застреля свещеника, и с него самия бе свършено и той го знаеше отлично.
В това положение и двете страни изчакваха. Този обаче, на когото му изтичаше времето, беше Амадори. Нямаше как да е разбрал дали отрядът за бързо реагиране е СБЕ — самостоятелна бойна единица, — или пък само първата вълна от по-голяма военна сила. Ако беше второто, Амадори не можеше да си позволи да остане тук като в капан.