Както очакваше Огъст, генералът взе решение много бързо и бавно подкара свещеника напред. Той едва намираше сили да стои прав. Всеки път обаче, когато започваше да се свлича, стиснатите около гръкляна му пръсти на Амадори го вдигаха. Генерал-майорът се движеше заедно с тях, плътно прилепен към гърба на Амадори. Когато приближиха, Огъст видя, че генерал-майорът държи пистолет. Реши, че единствената причина, поради която никой не беше стрелял, е, че не знаеха кой или какво ги очаква извън Тронната зала.
Тримата мъже се приближаваха. Нямаше никакво съмнение, че хората на Огъст можеха съвсем спокойно да убият Амадори. Въпросът обаче бе в цената, която щяха да платят двете страни. В подобни ситуации решението се взема от командващия офицер. За Огъст въпросът беше същият като при игра на шах: дали си струва размяната на силни фигури. За него отговорът на този въпрос винаги беше отрицателен. В зависимост от това кой е по-дързък и по-добре подготвен, най-доброто е играта да се поддържа, докато противникът не допусне грешка.
Огъст протегна ръка напред с обърната надолу длан. Това означаваше да не се предприемат никакви действия, освен ако хората му не бъдат провокирани. Скот, който беше извън залата, предаде съобщението на останалите от екипа и запълзя назад с приближаването на Амадори. Не го изпускаше обаче от мерника си. Когато генералът пристъпи прага на Тронната зала и влезе в Залата на алебардите, останалите от отряда също го взеха на мушка. Единственото изключение беше ефрейтор Прементин, който се грижеше за редник Де Вон.
Газът в Тронната зала беше започнал да се разнася. По сигнал на Огъст Скот метна още една граната, ефектът от която трябваше да прикрие оттеглянето им. Те станаха и излязоха заедно е генерала. Скот вървеше с притиснат гръб към гърба на Огъст, с лице към Тронната зала, за да наблюдава да не би някой от задавилите се военни да се опита да стреля. Никой не го направи.
На Огъст му беше непоносимо, че трябва да гледа как Амадори се придвижва към коридора. Генералът се беше снабдил с противогаз: доста разумна предпазна мярка. Президентът на Съединените щати също си имаше противогаз в Овалния кабинет. В повечето стаи на Даунинг Стрийт № 10 също имаше по един. Борис Елцин имаше противогаз в бюрото си и по един във всяка от колите си. Изненадата беше дошла от това, че Амадори имаше заложник. Убийството или дори раняването на заложник винаги носеше нещастие; убийството или раняването на един римокатолически свещеник в Испания си беше чиста катастрофа.
Огъст обмисли внимателно ситуацията. Ако позволяха на Амадори да излезе на открито, армията му щеше да може да го защитава много по-добре. Ако пък успееше да избяга, това нападение щеше да го превърне в герой в очите на хората, които го поддържаха. Това обаче не беше най-големият проблем. Огъст нямаше представа дали и кога ще пристигнат подкрепления. Ако наистина се покажеха по някое време, по всяка вероятност и те щяха да са снабдени с противогази.
„По дяволите игрите на шах!“ — реши Огъст. Щеше да се опита да свали царя. Нямаше да успее да улучи главата или тялото му, но пък имаше съвсем открит достъп до краката и можеше да го свали на земята. Дори ако генералът или генерал-майорът започнеха да стрелят по него, това щеше да даде възможност на другите шестима от екипа му да се изтеглят.
Огъст вдигна палец веднъж, след това още веднъж. Номер едно щеше да бъде последван от още един номер едно.
Огъст и Скот продължаваха да се придвижват с прилепени гърбове. Огъст извърна глава и прошепна на редника:
— Щом почна, скачаш надясно.
Скот кимна.
В следващия миг Огъст стреля.
37.
Вторник, 11:19 ч. Мадрид, Испания
Отец Норберто беше чул звука на хеликоптер над двореца. Звук, който не можеше да сгреши. След малко се чуха също толкова ясните звуци от изстрели. Отчето слушаше с едно ухо, докато четеше от 26-а глава на Евангелието от Матея на малката групичка хора, сбрани в кръг около него. Едва когато един енориаш отиде да провери какво става навън и се върна на бегом, разбраха, че става нещо страшно.
— Навън се стреля — изкрещя из цялата църква мъжът. — Войниците стрелят по хората в двора.
Църквата утихна. Тогава отец Франциско се изправи сред групата, която успокояваше пред главния кораб на църквата, и вдигна ръце сякаш щеше да ги благославя.
— Моля ви да запазите спокойствие — каза Франциско с усмивка на уста. — На църквата няма да посегне никой.