Една част от Рамирес мислеше с носталгия за онези спокойни дни. Дните, в които той беше просто един аполитичен средностатистически човек, който си вадеше прехраната с контрабанда на оръжие и хора или учеше разни неща за тайната дейност на руснаците и ислямските фундаменталисти. Дните, в които използваше мускулите на „фамилията“, за да получава заеми, които банките иначе не искаха да му дават, или пък да си намира камиони за превоз на стоки, когато нямаше никакви свободни камиони.
Положението вече беше различно. Много различно.
Клетъчният му телефон иззвъня. Рамирес се пресегна съвсем спокойно и го извади от десния джоб на блейзъра си. Късите му дебели пръсти потрепераха едва забележимо. Постави слушалката до ухото си, каза името си и остана безмълвен. Просто слушаше и оглеждаше останалите.
Накрая изключи телефона, прибра го в джоба си и погледна чистия пепелник пред себе си. Подбра си една пура от кутията и помириса черната обвивка. Едва тогава усмивка разчупи гладкото му кръгло лице.
Един от мъжете извади пурата от устата си.
— Как е, Естебан? — попита той. — Какво е станало?
— Работата е свършена — отвърна той гордо. — Една от мишените, най-основната, е елиминирана.
Връхчетата на другите четири пури заблестяха ярко — четиримата мъже засмукаха жадно. Светнаха усмивки. Рамирес клъцна връхчето на пурата си в пепелника, запали я с тежката газова запалка, сложена в средата на масата, с наслада пое дима и го издуха.
— В момента сеньор Санчес е на летището в Мадрид — каза той. Санчес бе името, което убиецът беше приел за акцията си. — Ще бъде в Билбао след един час. Аз ще се обадя във фабриката и ще наредя на някой от шофьорите си да го посрещне. След което ще бъде доведен на яхтата, както си е по плана.
— За съвсем кратък престой, надявам се — каза развълнувано един от мъжете.
— За изключително кратък престой — потвърди Рамирес. — Когато сеньор Санчес пристигне, аз ще изляза на палубата и ще му платя. — И той потупа джоба на елечето си, където имаше плик, издут от банкноти. — Няма да се види с никого, така че няма никаква опасност да предаде когото и да било от вас.
— Че защо да го прави? — попита същият мъж.
— Изнудване, Алфонсо — обясни Рамирес. — Хора като Санчес — бивши войници, които са се сдобили с пари, са склонни да живеят охолно, ден за ден. Когато парите им свършат, понякога се връщат и искат още.
— И ако го направи? — попита Алфонсо. — Как ще се защитиш?
Рамирес се усмихна.
— Един от моите хора е бил случайно там с видеокамера. Ако Санчес ме предаде, касетата много бързо ще се озове в ръцете на полицията. Стига обаче сме говорили какво би могло да се случи. Нека се заемем с това, което ще се случи. След като на Санчес му бъде платено, той ще се отправи с придружител и ще напусне страната, докато разследването не приключи, за което също съм се погрижил.
— Ами шофьорът в Мадрид? — попита друг от мъжете. — Той също ли ще напусне Испания?
— Не — отвърна Рамирес. — Шофьорът работи за депутата Серадор. Прекалено много му се ще да се издигне и затова ще си държи устата затворена. А колата, която са използвали, вече се намира в един гараж и ще бъде разглобена на части всеки момент. — Рамирес дръпна доволно от пурата си. — Имай ми доверие, скъпи Мигел. Всичко е обмислено много внимателно. Случилото се никога няма да насочи разследването към нас.
— Имам ти доверие — тросна се мъжът. — Но все още не съм сигурен, че можем да имаме доверие на Серадор. Той е баск.
— Убиецът също е баск, но направи всичко както си беше по инструкции — каза Рамирес. — Депутатът Серадор също ще действа по инструкциите, Карлос. Той е амбициозен човек.
— Но е баск. Амбициозен, но баск.
Рамирес се усмихна.
— Депутатът Серадор въобще не иска да бъде говорител на рибарите, овчарите и миньорите през целия си живот. Той иска да ги води.
— Може да ги поведе през Пиренеите във Франция — каза Карлос. — Въобще няма да ми липсват.
— На мен също — каза Рамирес. — Но тогава кой ще лови риба, кой ще пасе овцете и ще работи в мините? Да не би управителите на банките и счетоводителите, които работят за теб, Карлос? Или пък репортерите, които работят във вестниците на Родриго или телевизионните станции на Алфонсо? А може би пилотите от въздушната компания на Мигел?
Останалите мъже се засмяха. Карлос се изчерви.
— Толкова за нашия близък другар — каза Рамирес. — Най-важното е, че емисарката на Америка беше отстранена. В Щатите няма да имат никаква представа нито кой го е извършил, нито защо, но пък ще бъдат изключително предпазливи да не се забъркат в местната политика. Депутатът Серадор ще ги направи още по-предпазливи, когато се срещне с останалата част от контингента тази вечер. Ще ги увери, че полицията прави всичко, което е по силите й, за да залови нападателя, но че предотвратяването на други подобни инциденти не може да бъде гарантирано. Не и в такива размирни времена.