— Къде е генерал-майорът? — извика Амадори.
Ейдийн подритна очилата и оръжието му в коридора.
— Мъртъв е. Пуснете отчето.
— Жена? — извика Амадори. — Мамка ви, кой е тръгнал на война срещу мен? Покажете се най-после!
— Пуснете падрето да си върви, генерал Амадори — настоя Ейдийн. — Пуснете него и ще получите мен.
— Никакви преговори! — отново изкрещя Амадори и бързо хвърли поглед назад. Вратата към двора беше само на няколко метра от него. Той свали очилата си и ги хвърли на земята. След това притисна пистолета още по-силно към гърлото на отец Норберто и заотстъпва към вратата. — Моите войници са в цялата зона. Само да кажа една дума, и ще са при мен. Веднага ще ви заловят.
— Ако се покажа, вие ще ме застреляте.
— Правилно — каза Амадори. — Но ще пусна отеца.
Ейдийн не каза нищо.
През всичките години на църковната си служба Норберто беше говорил на скърбящи вдовици и на всякакви енориаши, изгубили братята, сестрите или децата си. Голяма част от тях бяха изразили желанието си те също да са мъртви. Въпреки голямата си загуба — загубата на брат си, Норберто не се чувстваше така. Той не искаше да става мъченик. Искаше да живее. Искаше да продължи да помага на другите. Нямаше обаче да позволи тази жена да умре заради него.
— Чадо мое, недей! — извика Норберто.
Амадори го дръпна още по-силно за косата.
— Мълчи!
— Брат ми Адолфо Алказар вярваше в теб — каза Норберто. — Умря, защото служеше на теб.
— Твоят брат ли? — възкликна генералът. Продължи да върви. Вече беше само на няколко крачки от вратата. — Не си ли даваш сметка, че това са хората, които са убили Адолфо?
— Знам — отвърна Норберто. — Един от тях умря в ръцете ми, също като Адолфо.
— Как тогава можеш да заставаш на тяхна страна?
— Не съм на тяхна страна — каза Норберто. — Аз съм на страната на Бога. И в Негово име те моля да прекратиш тази война.
— Нямам време за такива работи — рече рязко Амадори. — Моите врагове са враговете на Испания. Кажи ми коя е тази жена и ще те пусна.
— Няма да ти помогна — рече Норберто.
— Тогава ще умреш. — Амадори изстена. Болката очевидно беше непоносима. Като продължаваше да държи здраво свещеника, той излезе на ярката светлина и се обърна към южната порта. — Помощ! — изкрещя той. Обърна се бързо назад, за да се увери, че Ейдийн си стои на мястото.
Войниците от другата страна на двора бяха насочили оръжията си към сводовете. Обърнаха се, за да погледнат към вратата. Изведнъж иззад стълба на портата изскочи един войник и извика:
— Не мърдайте оттам, сеньор!
Амадори погледна към арките. Там бяха приклекнали двама души. Мъж и жена. Ранени.
— Докарайте взвода си тук — извика Амадори. — Обезопасете двора!
Войникът свали радиостанцията от колана си и извика подкрепленията. Жената зад свода се прицели в Амадори. Генералът гневно завъртя свещеника пред себе си, така че да застане с лице към нея. Амадори отново погледна към вътрешността на двореца, за да се увери, че другата жена не е излязла иззад ъгъла.
Не беше. Не беше и необходимо да излиза.
Даръл Маккаски беше полегнал на едната си страна по средата на коридора. Гледаше Амадори право в очите и държеше насочен право към него пистолета, който Ейдийн беше подритнала преди секунда.
Отец Норберто също погледна натам. Нищо не разбираше. Беше видял как генералът прострелва този мъж в гърдите, но пък нямаше никаква кръв.
Амадори започна да извърта свещеника. Маккаски обаче въобще не му даде възможност да постави отец Норберто между двамата. Освен това не стреля, само за да рани генерала. Пусна му два бързи куршума право в слепоочието.
Генералът умря още преди да е тупнал на земята.
47.
Вторник, 12:35 ч. Мадрид, Испания
— Ти си с бронирана жилетка — каза Ейдийн, докато тичаше към Маккаски.
— Никъде не тръгвам без нея — отвърна той и се изправи с мъка. — Облякох я, преди да дойда тук. След като той стреля в мен, прецених, че е по-добре да лежа неподвижно, докато не се появи удобен случай като този.
— Извадихме късмет, че не подритнах само очилата — каза Ейдийн.
Фердинанд пък се втурна към свещеника. Отец Норберто стоеше до вратата, вторачен в трупа на генерал Амадори. Коленичи и започна да казва някаква молитва над тялото на мъртвеца.
— Отче, той не заслужава благословията ти — каза Фердинанд. — Хайде, трябва да вървим.
Норберто довърши молитвата и се изправи. Едва след като направи кръстния знак над генерала, погледна Фердинанд и попита: