Войниците стреляха отново. Този път куршумът се удари още по-близо — едва на няколко сантиметра от свещеника. Избухна цял фонтан камъчета и Норберто се сви към Маккаски.
— Добре ли сте? — попита Маккаски.
Норберто кимна. Устните му обаче бяха стиснати плътно, а челото му се беше сбърчило. По бузата му се стичаше кръв.
Изведнъж чуха зад себе си викове. Идваха откъм двореца.
— El general esta muerto!7 — извика някой.
Маккаски не се нуждаеше от превода на отец Норберто. Генералът беше мъртъв… а след няколко секунди и на тях щеше да им се случи същото.
— Хайде! — каза той и побутна отчето напред.
Беше сигурен, че няма никакъв начин да успеят. Викът беше подхванат и от другите войници. Някои от виковете изразяваха ярост, други бяха невярващи.
Точно в този момент обаче се чу и нещо друго. Рев на хеликоптери. Маккаски спря и погледна вляво, към двореца. Войниците също погледнаха натам. Само след миг над южната стена се показаха шест хеликоптера и закръжиха над двора, закривайки слънцето. Ревът им беше оглушителен.
Но пък беше най-приятният звук, който Маккаски беше чувал през целия си живот. Придружен от най-красивата гледка, която беше виждал — полицаи-снайперисти, навели се през отворените врати и насочили картечници към войниците.
Маккаски чу и сирени по шосетата около двореца. Вероятно Ейдийн и хората от отряда се бяха изтеглили и бяха дали на полицията достатъчно информация, заради която да се изпратят тези части.
— Хайде, отче — каза Маккаски. — Тези са от нашите.
Двойното нападение по земя и въздух наведе Маккаски на мисълта, че полицията очаква армията да се раздели на две и по този начин да се справи в двете посоки. Това щеше да отслаби съпротивата им значително.
Маккаски и отец Норберто стигнаха до края на двора. Сирените приближаваха все повече, а хеликоптерите отблъскваха войниците. Маккаски умираше от желание да прегърне Мария, но при сегашното му състояние това вероятно щеше да му коства белите дробове. Пък и Луис имаше нужда от незабавна грижа.
— Радвам се да ви видя отново — каза Мария с усмивка. — Правилно ли чух? Това за Амадори?
Маккаски кимна и погледна Луис. Той беше пребледнял като платно, дишането му почти не се чуваше. Маккаски провери импровизираната превръзка, след това си свали ризата и започна да я разкъсва на ивици.
— Отче — каза Маккаски, — трябва веднага да заведем Луис в някоя болница. Моля ви, можете ли да спрете някоя кола?
— Мисля, че няма да е необходимо — отвърна Норберто.
До тях тъкмо спираше полицейска кола, от която скочиха четирима мъже е тъмносини барети, бели колани и гети.
— Гуардия Реал — каза Мария. — Кралската гвардия.
От колата излезе още един мъж — висок господин с побеляла коса и горда военна стойка — и забърза към тях.
— Това е генерал де ла Вега — каза Маккаски и извика: — Имаме нужда от помощ. Трябва лекар за Луис!
— Ambulancia8! — добави Мария.
Мъжете от кралската гвардия хукнаха към тях. Единият извика нещо на Мария. Тя кимна, обърна се към Маккаски и каза:
— В момента нагласяват военнополева болница на Плаца де Ориенте. Ще го отнесат там.
Маккаски довърши превръзката на служителя на Интерпол, хвана ръката му и я стисна здраво.
— Дръж се, партньоре — каза той. — Помощта дойде.
Луис отвърна на стискането едва-едва. Очите му останаха затворени. Отец Норберто коленичи до него, за да се моли. Беше съвсем ясно, че и той самият изпитва силна болка. Също толкова очевидно беше обаче, че няма никакви намерения да се откаже заради нея от дълга си.
След миг в двореца за пореден път се чуха множество изстрели. Маккаски и Мария се спогледаха.
— Струва ми се, че правителството се бие за заложниците — каза Маккаски.
Мария кимна.
— Днес ще загубим много ценни хора. И за какво? Заради налудничавите фантазии на някой си.
— Или заради суетата му — рече Маккаски. — Никога не съм знаел кое от двете е по-силен мотив за диктаторите.
Докато си говореха, пристигна полицията. Двама мъже вдигнаха внимателно Луис и го понесоха към площада. Генералът благодари на Маккаски и Мария за всичко, което бяха направили, след което хукна подир носачите на сина си. Другите двама служители от кралската гвардия вдигнаха Мария.
— Почетна стража — ухили се тя.
Маккаски се усмихна и се изправи, подпомаган от отец Норберто. Тръгнаха успоредно с Мария. Маккаски усещаше пробождане като от нож при всяка крачка. Продължаваше обаче да върви с гвардейците. Рядко се случва на човек да получи втора възможност за нещо, независимо дали става въпрос за поправяне на грешен избор в момент на криза, или за второ обяснение в любов. Маккаски беше минал и през двете. Той знаеше много добре какво означава да бъдеш измъчван от събития, продиктувани от нерешителност, слабост или страх.