— Сеньорита? — прекъсна мислите й инспекторът.
Ейдийн премигна.
— Да?
— Добре ли сте?
Погледът на Ейдийн се беше зареял към тъмните прозорци. Тя премигна и погледна комисаря. Той продължаваше да стои на няколко крачки от нея и да я гледа любезно.
— Да, добре съм — отвърна тя. — Простете, инспекторе. Бях се замислила за приятелката си.
— Разбирам — рече спокойно инспекторът. — Ако не ви представлява особена трудност, мога ли да ви задам няколко въпроса?
— Разбира се — отвърна тя. — Но преди това, инспекторе, имате ли нещо против да ми кажете дали сте получили някаква информация от наблюдателните камери?
— За нещастие нищо — отвърна инспекторът. — Стрелецът просто е бил извън обсега им.
— Знаел е какъв е обсегът им, така ли?
— Очевидно да — призна инспекторът. — За нещастие ще ни трябва известно време, докато разберем кои са всички лица с достъп до тази информация — и след това да ги разпитаме поотделно.
— Разбирам — каза Ейдийн.
Инспекторът извади от джоба на сакото си малък жълт бележник. Усмивката му изчезна. Той прегледа записките си, извади химикалка от спиралата на бележника, погледна Ейдийн и попита:
— Двете с вашата спътница за удоволствие ли сте дошли в Мадрид?
— Да.
— Казали сте на часовия при портала, че сте дошли в Конгресо де лос депутадос на частна визита.
— Точно така.
— От кого беше организирана тази частна визита?
— Не зная — отвърна Ейдийн.
— Така ли?
— Моята спътница го беше уредила чрез някакъв свой приятел в Съединените щати — каза Ейдийн.
— Дали ще бъдете така добра да ми дадете името на този приятел? — попита я инспекторът.
— За жалост не мога — отговори Ейдийн. — Нямам представа за кого става въпрос. Взех решението за тази екскурзия почти в последната минута.
— Може би го е уредил някой колега — предположи той. — Или някой съсед? Или местен политик?
— Не знам — настояваше Ейдийн. — Съжалявам, инспекторе, но не сметнах за необходимо да разпитвам за това.
Инспекторът се вторачи в нея, след това бавно сведе поглед и записа отговорите й в тефтера си.
Ейдийн беше почти сигурна, че не й вярва; разбра го по неодобрителното свиване на устните и смръщените му вежди. Хич не й харесваше, че трябва да създава затруднения на следствието. Но докато не получеше нареждане от Даръл Маккаски или депутата Серадор да върши обратното, нямаше друг избор, освен да продължава да играе по правилата на измислената история за екскурзията им.
Комисар Фернандес отгърна бавно и замислено нова страница в тефтера си.
— Видяхте ли мъжа, който ви нападна?
— Не видях лицето му — отговори тя. — Направи една снимка със светкавицата, точно преди да извади оръжието си.
— Не усетихте ли миризмата на някакъв парфюм? Или афтършейв?
— Не.
— Обърнахте ли внимание на фотоапарата? Каква марка беше?
— Не — отвърна тя. — Не бях толкова близо… а освен това бях заслепена от светкавицата. Забелязах единствено дрехите му.
— Аха — рече той. — Можете ли да ми кажете как изглеждаха?
Ейдийн си пое дълбоко дъх. Затвори очи.
— Носеше тясно дънково яке и бейзболна шапка. Тъмносиня или черна шапка, с козирка. Носеше широк светлобежов панталон и черни обувки. Струва ми се, че беше млад, макар че не мога да го твърдя със сигурност.
— Какво ви накара да мислите така?
Ейдийн отвори очи.
— Нещо в начина, по който стоеше — отговори тя. — Широко разкрачен, с изпънати рамене, с високо вдигната глава. Много силен и много самоуверен.
— Преди виждали ли сте човек с подобна външност?
— Да — отвърна Ейдийн. Убиецът й беше заприличал на боец от силите за бързо реагиране, макар че тя, разбира се, не можеше да каже това. — В моя колеж имаше корпус за преподготовка на запасни офицери — излъга тя. — Убиецът имаше излъчването на войник. Или поне на някой, обучаван да борави с огнестрелни оръжия.
Инспекторът записа показанията й в тефтерчето си.
— Той каза ли ви нещо?
— Не.
— Извика ли нещо — например лозунг или заплаха?
— Не.
— Забелязахте ли какъв вид беше оръжието му?
— Не, съжалявам. Някакъв пистолет.
— Пистолет или револвер?
— Не знам — отново излъга тя. Оръжието беше пистолет, но тя не искаше инспекторът да разбере, че има достатъчно познания по въпроса.
— Имаше ли пауза между отделните изстрели?
— Струва ми се, че да.
— Силни ли бяха?
— Не много — отвърна Ейдийн. — Всъщност бяха изненадващо тихи. — На пистолета беше сложен заглушител, но тя не искаше той да знае, че го е разбрала.
— Сигурно е имал заглушител — обясни инспекторът. — Видяхте ли колата, с която се измъкна?