— Пристрастените винаги се движат поединично, нали?
Ейдийн кимна.
— Навсякъде е едно и също — каза Мария.
— А тия, които просто използват наркотици, винаги се движат на групи. Трябва да се научиш да разпознаваш пласьорите в случай, че наркоманите откажат да ти дадат информация. Трябва да знаеш кого да проследиш, за да се добереш до важните клечки. Пласьорите се познаваха по навитите ръкави — просто там държаха парите си. Джобовете им трябваха за пистолети или ножове. Когато работех на терен обаче, винаги се страхувах, Мария. Страхувах се за живота си, страхувах се и от това, което научавах за живота на другите. Ако не бях насъбрала много ярост заради квартала, в който израснах, ако не ми беше гадно до повръщане за семействата на изгубените души, с които се сблъсквах, никога нямаше да мога да понеса всичко това.
Усмивката отново засия върху устните на Мария. Много неща можеха да се прочетат в тази усмивка — беше пълна с уважение и обещание за професионално приятелство.
— Смелостта без страха е нещо нелепо — каза Мария. — Мисля, че си била смела, и ти се възхищавам още повече. Ще станем страхотен екип.
— Като заговорихме за това — каза Ейдийн, — какъв е планът, след като пристигнем в Сан Себастиан? — Искаше да отклони разговора от себе си. Насоченото към нея внимание винаги я караше да се чувства неловко.
— Първото нещо е да отидем до радиостанцията — отговори Мария.
— Като туристи?
— Не. Трябва да разберем кой им е занесъл касетата. Щом открием въпросния човек или хора, започваме да ги наблюдаваме. Знаем, че загиналите на яхтата са крояли някакъв заговор. Въпросът е дали са загинали заради вътрешни борби, или някой е разбрал за плана им. Някой, който още не се е появил на сцената.
— Което означава, че не знаем дали е приятел, или враг.
— Точно така — отвърна Мария. — Също като във вашето правителство, и в Испания има много фракции, които не умират от желание да споделят информацията си с другите фракции.
Пилотът премести лоста на автопилот, свали слушалките от главата си и извика:
— Агент Корнеха? Току-що получих съобщение от шефа. Каза да ви предам, че Изидро Серадор е бил убит в градския полицейски участък на Мадрид.
— Как?
— Бил е застрелян, когато се опитал да отнеме оръжието на един генерал.
— Генерал ли? — възкликна Мария. — Та този случай не е под юрисдикцията на военните.
— Знам — отвърна пилотът. — Шефът се опитва да разбере кой е бил генералът и какво точно е правел в участъка.
Мария му благодари и той се върна към контролното табло. Тя погледна Ейдийн.
— Има нещо много странно в цялата тази работа — каза Мария на Ейдийн. — Имам чувството, че случилото се с Марта е само първият изстрел от един бъдещ продължителен и много смъртоносен картечен огън.
15.
Вторник, 02:55 ч. Сан Себастиан, Испания
„Фамилията“ е обществена институция, която датира от края на деветнайсети век. Тя е част от същата онази средиземноморска култура, която е станала родно място на престъпните организации в Сицилия, Турция и Гърция. Отличителната характеристика на разновидността, създадена от испанците, е, че лоялността на членовете и е насочена към законния работодател — най-често това е собственикът на завод или определена трудова група като например зидари или продавачи на сладолед. За да остават ръцете на собственика чисти и неопетнени, обикновено се подбира група хора, обучени да защитават собственика от актове на насилие или саботаж, както и да извършват такива срещу съперниците. Целта на нападенията обикновено са места за вършене на бизнес; ударите срещу дома или членовете на нечие семейство се смятат за нецивилизовани мерки. От време на време членовете на някоя „фамилия“ участват в контрабанден внос и износ или пък изнудване, но това са много редки случаи.
Като отплата за свършената работа членовете на „фамилията“ понякога получават допълнително възнаграждение. Например се заплаща обучението на някое от децата им. Най-често обаче предаността им спечелва само благодарността на работодателя им, което им гарантира работно място до края на живота им.