— Ами ако използват испански униформи? — попита Худ. — Хората от отряда за бързо реагиране не могат ли да се облекат с такива, за да влязат?
— На теория — може би — отвърна Роджърс. — Проблемът обаче е, че като че ли никой от войниците, които довеждат заложници или патрулират около двореца, не влизат в самата сграда. Това е втората причина, поради която смятаме, че генерал Амадори е точно там. По всяка вероятност вътре го пази елитна охрана, която патрулира по коридорите и въобще се грижи за сигурността на двореца. Те са единствените, които разполагат с някакъв достъп.
— Има ли някакви подземни тунели?
— В момента проверяваме точно това — каза Роджърс. — Дори и да има обаче, излизането в осветените коридори на двореца ще е доста рисковано.
Очите на Худ горяха, а мозъкът му направо беше зациклил. Една част от него искаше да взриви проклетия дворец, да хване първия самолет за Кънектикът и да си прибере семейството. Може би дори да остане там и да отвори сергия за продаване на риба и пържени картофки на брега.
— Значи ще чакаме? — попита той.
— Никой нито тук, нито в Мадрид не подкрепя тази идея — отвърна Роджърс. — Ейдийн обаче току-що пристигна в офиса на Интерпол. В момента тя, Даръл, Брет и други членове на екипа на Интерпол обсъждат ситуацията. На покрива на Театро Реал — кралската опера, която е от другата страна на улицата — има екип от хора на Интерпол. Сканират целия дворец с УГР — опитват се да уловят гласа на Амадори.
УГР — ухото за големи разстояния — представляваше фуниевидна чиния, която улавяше всички звуци от дадена малка зона и засичаше съвсем чисто тези от определен децибелен обхват. Ако се прослушваше някоя зала във вътрешността на двореца, устройството автоматично филтрираше външните шумове като например от коли, птички и минувачи. Тогава то „чуваше“ само звуци с много ниска наситеност, които идваха от вътрешността на сградата. След това сравняваше уловените данни с тези, които бяха дигитално съхранени в паметта му — в този случай с гласа на Амадори.
— Колко време ще им трябва да сканират целия дворец? — попита Худ.
— Ще свършат към четири — отговори Роджърс. Худ погледна часовника на компютъра.
— Дотогава има почти цели два часа.
— На мен също не ми харесва, че момчетата от отряда ще трябва да се мотаят — каза Роджърс, — но в момента не може да се направи нищо по-добро.
— На какво разстояние се намира офисът на Интерпол от двореца? — попита Худ.
— На около петнайсет минути път с кола — ако обаче няма никакво движение или пък военни постове.
— Което означава, че ако седнат да чакат резултатите от УГР-то, до евентуалната им акция има не по-малко от два часа и петнайсет минути — каза Худ. — Ако Амадори реши да напусне двореца преди да сме успели да го засечем, ще си имаме голям проблем.
— Прав си — съгласи се Роджърс. — Но дори ако момчетата от отряда са в двореца, в момента просто не могат да направят нищо. Не могат да си направят план на нападението, ако не знаят къде точно се намира той. Освен това, ако Амадори всъщност не е там, просто ще ги пратим за зелен хайвер.
Худ отново разгледа детайлната снимка на войсковите сили в двора на сградата. Поне двеста души, разпръснати на малки групички. Изглеждаха така, сякаш си правят военнополева подготовка — може би за защита на мястото, а може би за да действат като наказателни отряди. Във всеки случай това, което виждаше в момента, му напомни за снимките на републиканската охрана на Саддам Хюсеин непосредствено преди началото на операция „Пустинна буря“. Полазиха го тръпки.
Амадори трябваше да е там.
— Майк — каза Худ, — носим отговорност за Мария, която е направо в леговището на звяра. Няма никакво подкрепление. Не мога да допусна това.
— Склонен съм да се съглася — каза Роджърс. — Доста време обаче разглеждахме тия снимки. Освен това в момента се занимаваме и с плана на двореца. Влизането няма да е лесна работа.
— Не е необходимо да влизат — каза Худ. — Просто искам да имаме някакво въоръжено присъствие в района. Даръл може да поддържа връзка с тях чрез Иши Хонда.
— Точно така — съгласи се Роджърс. — Целта на акцията обаче е Амадори, а ние дори не знаем дали е вътре. Все още нямаме никакви данни от електронното разузнаване. Ще започнат да пристигат най-рано след час.
Худ го слушаше търпеливо. Генералът правеше точно това, което трябваше да се направи в подобна ситуация. Да посочи всички възможности и всички евентуални опасни места.
— Ако Амадори е някъде другаде, ще наредим на момчетата от отряда да се изтеглят — каза Худ. — И кой знае? Може би пък тоя кучи син да реши да се покаже и да ни спести неприятностите по влизането в двореца.