До вратата се изви плътен стълб тъмносив дим. Но нито беше достатъчно, нито се издигаше достатъчно високо. Мария протегна статива и разбърка пламналата купчина. Огънят припламна, разхвърчаха се тъмни, нажежени по краищата парчета плат. Изгасваха само след секунда и падаха на земята, но димът се заиздига все по-нависоко и само след секунда се включи алармата, последваха струите на противопожарните устройства.
Мария разбута остатъците от ризата по целия под.
Чу стъпки, прилепи се до вратата — от дясната страна, и вдигна статива. Стъпките спряха.
— Чакайте тук — чу се глас. — Може да се опита да се измъкне.
Добре. Значи щеше да влезе само един. Така нещата щяха да станат много по-лесно.
Вратата се отвори със замах и войникът се втурна вътре. Подхлъзна се на влажната пепел и падна по гръб — направо се тръшна. Мария светкавично вдигна статива, стовари късите метални крачета върху лицето му и той изкрещя.
Ей това им беше хубавото на елитните бойци. Млади, здрави, но и много по-неопитни от обръгналите стари войни.
Мария се хвърли по корем върху войника. Право върху кобура му.
Надяваше се, че другите двама няма да я застрелят. Поне не сега. Противопожарната аларма гърмеше, по цялото й тяло се стичаха потоци вода от тавана. Двамата войници се втурнаха вътре. Онзи под нея проклинаше и я псуваше, изблъска я от себе си. Тя не се възпротиви, но при претъркулването си успя да измъкне пистолета от кобура му, свали предпазителя и го простреля в коляното. Войникът изкрещя. По лицето й пръсна кръв, но тя като че ли не забеляза това. Коленичи, прицели се в другите двама и стреля. Пистолетът гръмна два пъти и от коленете и на двамата полетяха кървави струи. Мъжете изкрещяха и паднаха до вратата.
Водата продължаваше да се лее отгоре. Мария напъха пистолета в колана на дънките си и взе оръжията и на другите двама. Раните на колената им й доставиха удоволствие. Отсега нататък нямаше да мине нито ден от живота им, в който да не помислят за нея. Болката и осакатяването постоянно щяха да им напомнят за собствената им бруталност.
Мария свали вратовръзките на униформите им и бързо върза китките им. След това запуши устите им с няколко неизгорели парчета плат от ризата си. Нито възлите, нито парцалите в устата им бяха толкова добри, колкото й се щеше, но пък не разполагаше с много време. Тръгна по коридора към Залата на алебардите и Тронната зала.
И докато освобождаваше предпазителите на двата пистолета в ръцете си, се закле, че този път ще получи аудиенцията си с Амадори.
29.
Вторник, 09:03 ч. Мадрид, Испания
Луис Гарсия де ла Вега влезе с широка крачка в комисариата. С него беше и баща му — вече пенсионираният генерал Маноло де ла Вега от испанските военновъздушни сили. Понеже не можеше да знае със сигурност дали някой от неговия екип няма да започне да симпатизира на революционно настроената фракция, Луис искаше да има до себе си някой, на когато със сигурност да може да разчита. Както сам беше казал на Маккаски, той и високият му беловлас баща много рядко споделяха едно и също мнение по политическите въпроси. Маноло по-скоро клонеше вляво, докато Луис предпочиташе дясното крило.
— В положение на криза обаче — каза той, — когато самата Испания е изложена на толкова голям риск, няма човек, на когото мога да разчитам повече.
Освен седемте бойци от отряда за бързо реагиране, Ейдийн и Маккаски, в стаята нямаше никой друг. Служителят от Интерпол се приближи до Даръл Маккаски, който в този момент се опитваше да помогне на Ейдийн да приготви багажа си. Войниците вече бяха опаковали екипировката си и в момента разглеждаха една туристическа карта на града.
— Нещо ново? — попита Маккаски уморено.
— Да — отвърна Луис и го дръпна настрана. — Преди десетина минути в двореца се е задействала противопожарната аларма.
— Точно местоположение?
— Залата за концерти в южното крило на двореца — отвърна Луис. — От двореца се обадили на пожарната, която да потвърди, че става въпрос за фалшива тревога. Не е била фалшива обаче. Един от нашите хора на покрива на отсрещната сграда е използвал детектор за топлина и е открил мястото на пожара. Според нашия човек огънят е бил потушен.