— Който и да обитава двореца в момента, е поел голям риск — каза Маккаски, — като се имат предвид всички ценни неща там. Предполагам, че не става въпрос за стандартна тактическа процедура.
— Никак даже — съгласи се Луис. — Тия идиоти не допускат вътре никакъв външен човек. Преди около половин час дори са отказали да пуснат патрула от гражданска охрана, който прави проверка на терена всеки ден.
— В случай че Амадори е вътре, въобще няма да успеят да се противопоставят на нашите момчета — закле се Маккаски. — Мамка им, представа си нямат какво ще ги връхлети. Какво казват от кабинета на министър-председателя за положението в момента?
— Все още не признават официално, че на практика властта е в ръцете на Амадори.
— А неофициално?
— Повечето от висшите правителствени служители вече са изпратили семействата си във Франция, Мароко или Тунис. — Луис се намръщи. След секунда обаче на лицето му се появи хитра усмивка. — Знаеш ли, Даръл, обзалагам се, че мога да ангажирам най-добрата маса в най-добрия ресторант на града тази вечер за цялото си семейство.
— Сигурно си прав — каза. Маккаски, но се усмихна съвсем леко. После се върна до масата, където Ейдийн проверяваше екипировката, с която я беше снабдил Интерпол. В пакета имаше предавател, свързан с приемател в залата за комуникациите, миниаптечка, клетъчен телефон и пистолет.
Ейдийн провери дали батерията на предавателя е напълно заредена. Докато го правеше, Маккаски провери пистолета „Парабел Супер Стар“, който й бяха зачислили. Ейдийн вече го беше проверила. Даде си сметка обаче, че по всяка вероятност Маккаски е доста напрегнат и прави какво ли не само и само да се намира на работа. След като провери оръжието, той го върна в раницата й.
Докато войниците от отряда слагаха раниците си, Маккаски огледа Ейдийн, за да се увери, че прилича на туристка. Беше с маратонки „Nike“, със слънчеви очила и бейзболна шапка. Освен раничката си тя носеше туристическа карта и бутилка минерална вода. Беше досущ като туристка — от главата до краката. Докато Маккаски я оглеждаше, тя хвърли копнеещ поглед към празната маса зад гърба му. При обратния полет от Сан Себастиан беше успяла да подремне в самолета. Онова, което беше направила кратката дрямка обаче, бе само да омекоти усещането й за изтощение, и тя знаеше, че е просто въпрос на време, преди да клекне напълно. Погледна към машините за напитки и се вторачи в една диетична пепси-кола. Прецени съотношението между количеството кофеин и риска да й се наложи да потърси тоалетна преди края на акцията. Беше се научила да взема това под внимание по време на дългите, целодневни акции в Мексико Сити. Два часа могат да ти се сторят много, много дълги, ако нямаш възможност да напуснеш поста си.
Реши да си позволи напитката.
Маккаски обаче изглеждаше така, сякаш ще се срине всеки момент. Ейдийн си спомни колко спокойно беше прозвучал гласът му, когато му съобщи за смъртта на Марта. Сега си даваше сметка, че това не е въпрос на овладяно спокойствие, а на съсредоточаване. Зачуди се дали въобще е затварял очи след смъртта на Марта Макол. Чудеше се също така дали упоритостта му отразява желанието да отмъсти за загубата й, желанието да накаже себе си, или и двете заедно.
Когато свърши с Ейдийн, Маккаски се обърна към полковник Огъст. Офицерът дъвчеше дъвка. Брадата му беше видимо набола. Беше със слънчеви очила с прозрачни зелени рамки и огледални стъкла, вдигнати на челото. Беше облечен в светлобежови панталони „Масимо“ и намачкана бяла тениска с дълги ръкави, навити над китките. Изглеждаше много по-различно от спокойния консервативен военен, когото Ейдийн беше срещала във Вашингтон. Огъст носеше радиостанция под формата на уокмен, по която щеше да се свързва с Маккаски. Копчето за силата на звука всъщност беше много силен микрофон. Полковникът също носеше бутилка минерална вода. Ако водата попаднеше върху касетата на уокмена, лентата — която имаше покритие от дифенилцианоарзин — щеше да се превърне в облак сълзотворен газ. След това обаче радиостанцията щеше да продължи да работи поне още пет минути.
— Добре — каза Маккаски. — Ще чакате от източната страна на Операта. А ако ви прогонят?
— Отправяме се към Кале де Аренал на север — отвърна Огъст. — Придвижваме се по нея на изток, докато заобиколим двореца и влезем в Кампо дел Моро. Ако пътят там е блокиран, се опитваме да заемем позиция при Музео де Каруахес.
— Ако ви изгонят и оттам?