— Няма да ходиш у тоя пущ! От затворник добро няма да научиш.
Вдигнал се и отишъл при нашите да им влияе. Мен вкъщи ме нямаше тогава, и мама я нямало. С баба Ана и чичо Щерю говорил. Здравата ги беше подковал. И чичо Щерю ме подхвана, ама съвсем от друга страна.
— Митко бе — вика ми, — голям си вече. Я виж какви космарлаци са ти избили под мишките. Да не би таквоз… Трябва да си чувал тия работи… Да не би тоя Парашкевов да е мъжка гювендия бе?
— Каква гювендия?! — питам сепнато аз и целия пламнах.
— Не знам как да ти река… — взе да мънка чичо. — Искам правилно да ме разбереш… Да не е някой кючек, викам, дето край млади момчета се увива? С какво ви примамва там двамата с онова гърче бе? Я по-настрана стойте! Я пишман да не станете!
Разбрал го бях от първата дума. И не знам как не потънах в земята от срам. Ясно ти е, вярвам, и на теб. Парашкевов подозираше в педерастлък, а нас двамата, че с педераст се конущисваме. Не, не, нищичко вярно нямаше! Никак! Така и рекох:
— Абе, чичо, как може за такъв да ме слагаш?! Как така напразно кепазиш3 и оня човек?!
Не знам как съм казал тия думи, но чичо Щерю се сепна, направили му бяха впечатление.
— Абе, Митенце — продължи по-меко, — не те виня тебе. Ама по затворите прихващат тоя мурафет4 и лесно не се отучват. После омотаят някой млад будала, прикоткат го и го развратят до мозъка на костите. Предупреждавам те само. Да имаш на ум, че и това се среща по света.
Докато той приказваше, на мен сълзи ми избиха на очите. Сами протекоха. И чичо Щерю се ядоса, врътна се да излиза и от прага се закани:
— Ах, да разбера аз нещо, главата ще му откина на оня мискинин!
Виж какво — за друг човек аз не се кълна. От човека всичко можеш да очакваш. Независимо какъв е на вид. Гледаш някой сериозен мъж, разсъдлив, благообразен, пък бил той министър, депутат или професор — гледаш го през деня, че е такъв, ала нощем той става съвършено друг. В мерзост потъва нощем, в смрад и гнусотия. Непредвидимо нещо е нощният човек, дълбока тъма, кладенец без дъно. Ничие око не прониква в него, само може би дяволът и Бог надзъртат там, ама и те с погнуса. И тоя нощен човек ние винаги си го носим в себе си, и на припек слънце той дреме в нас и чака да му дойде редът. Ей затова не мога се закле за Парашкевов. То и за себе си не се кълна, но тоя път ще то направя: ей Богу! — и следица нямаше у Парашкевов от онова, за което намекваше чичо Щерю. Да ни закача нещо, докосвания там, целувчици за добър ден и довиждане — никога! И най-малкото щях да усетя, защото хич не търпя мъжките гювендии, ако употребя израза на чичо ми, Бог да го прости. Не, не оттам дебнеше белята, но нито той, нито бай Ставраки, дето го бе подучил, можеха да я съгледат…
IV
Чичо Щерю ме заряза ядосан тогава, но баба Ана не беше почнала. Тя бе човек, дето всеки слуша, ама никому не вярва. И решила, представи си, да проведе лично разузнаване. У Парашкевов отишла. Чудя се какъв ли повод е измъдрила, защото не живеехме съвсем наблизо, не се знаехме като комшии. Върна се важна, накокошинена. Издебна, кога останахме насаме с чичо Щерю, и вика:
— Оня човек не е такъв, какъвто го мислехме. Сама проверих. Улегнал човек е, лицемерец…
Имай предвид, че от страна на баба Ана думата „лицемерец“ означаваше най-висше одобрение. Според нея това бе човек, дето знае да се държи с другите, знае какво иска, знае да бъде полезен и на себе си, и на дома си и така нататък, въобще личност приятна, общителна, умна и печеловна. Стъписахме се с чичо Щерю — абе, как Коста Парашкевов бе омаял в един път тая недоверчива бабичка? И как тя бе успяла да му провери лично съмнителните наклонности?
— Само че — продължи баба Ана — пчелата бере от цветето мед, пък паякът — яд. Много нещо може да се научи от тоя човек. Ама като го знам наш Митко колко е гламав, нищо няма да научи. Ще се разтакава насам-натам — ден да мине, самун да загине. Докато го изгонят от гимназията…
Оттук насетне знаех какво ще рече — загубила бе вяра бабичката в мен, че ще стана лицемерец…
Като се видяхме следващия път с Парашкевов — подсмихва се.
— Митко — вика, — твоята баба голям дипломат. Да не предполагаш. С всеки може да установи контакт. И подпитва леко, леко — всичко получи, което я интересуваше. Бил ли съм женен, какво съм работил, па защо сега не работя същото… И много е загрижена за теб — добре да се развиеш и полезен човек да бъдеш.