Няколко месеца се вършела тая работа. Точат пари нашите — претакат ги, точат пари — претакат ги. Пет милиона френски франка изцоцали до тоя момент от консорциума. И още имало да вземат. Обаче изведнъж засечка, изведнъж смут и объркване. Парашкевов пръв се усетил. Било август и дошъл срокът търговската фирма да погаси първата си вноска по кредита. Ама спотайват се. А Божидар Станев се разболял по това време. Мъж-канара, но лятна инфлуенца го нагазила. Завъртял телефона Парашкевов да се обади от негово име във фирмата, веднъж, дваж — никой не отговаря. Пратил разсилния да провери какво са се умълчали тия хора и оня му докладвал:
— Никой няма, господин Парашкевов. Заключено е.
Ах, да му се не види — да не би пък в обедна почивка да са били?! Припнал Парашкевов лично до „Позитано“, там някъде била кантората на фамозния търговец. Чука, хлопа, занича през прашните стъкла, докато един стражар се покашлял зад гърба му и попитал:
— Кого търсите, господине?
— Така и така — рекъл Парашкевов. — Търговска фирма се помещава тук. С вършачки се разправят.
— А, тя се изнесе — казал стражарят. — Преди неделя се вдигнаха окончателно и тия дни сигурно ще дойдат да си свалят табелата. Само тя остана…
— Ами къде отидоха?
— Съвсем не знам — бодро отвърнал постовият. — Това не ми е в задълженията.
Едва-едва се добрал Парашкевов до квартирата на директора и приятеля си. Божидар Станев също бил ерген, сам му отворил, бос, с копринен халат загърнат, цялата къща воняла на камфор и от прага взел да се оплаква, че главата му тежи като оловна.
— Още една тежест съм ти донесъл, Божидаре — рекъл Парашкевов. — Дай да видим нея какво ще правим!
И разправил, че днес е четвъртък, а още във вторник се чакал преводът, и всичко останало разправил от тоя проклет за него ден. Станев обаче не се разтревожил много.
— Е! — рекъл той. — Прекомерно се паникьосваш. Може наистина търговецът да си е сменил местопребиваването. Оная кантора беше схлупена за неговия ранг. Може заради това преместване да е забавил и превода. Ще изчакаме до понеделник и ако още не се е издължил, тогава ще действаме по надлежния ред.
Но в понеделник и самият Станев изчезнал. Изпарил се яко дим небесен и оставил Парашкевов сам на топа на устата. Преди още да дойде понеделникът обаче, работата яко се размирисала. И други чиновници знаели за падежа на фирмения кредит, и разсилният сто на сто се е разприказвал в простотията си и е рекъл нещо преувеличено. Зажужала банката отвътре като кошер, дето са му посегнали на меда. И уж тайно било жуженето, но се разчуло из цялата столица.
Ако боднеш с шило търбуха на една банка, да не мислиш, че бавничко ще църцори и ще се изтича каквото има в него. Невидимата за окото дупчица от шилото за час-два зейва като рана, а за няколко дни целият търбух се разпаря от край до край и всичко, що е нагълтал, се изсипе на земята и се попилее. Така се очертало положението и с Парашкевовата банка.
В понеделник рано-рано отвънка тълпа, митинг. Спестители да си теглят влоговете, акционери — акциите си да продават, всички от дребосъка хора, ама люти, наежени, кръв готови да леят. В началото Парашкевов се опитал да ги усмири. „Спокойно, господа! — викал им той. — Нищо особено не се е случило! Едно малко задължение само не е погасено, нищожна работа! Иначе банката си е същата — сигурна и стабилна! Щом толкова настоявате, ще ви броим сумите, никакъв проблем не е за нас, само не се вълнувайте и не се притеснявайте!“ Ама можеш ли успокои ти човек, дето е хванал ръката ти в собствения му заден джоб? Никога!
Събрал се по спешност и управителният съвет. Тук вече се разбрало окончателно, че директорът Станев се крие, че е избягал сигурно и че работата ще излезе по-дебела, отколкото са я смятали. Скокнали да дирят фирмата с вършачките — първопричината за цялата суматоха. В съда нов адрес търговецът не е посочил, в дома му, както го бил обявил, такова лице въобще не е живяло. Няма фирма, няма фирмаджии, няма и петте милиона франка! Бре! Пладнешки хайдутлук! Под носа на цяла София, под носа на цял управителен съвет, съставен все от честни и почтени граждани! Да не видят, че вълк са пуснали в кошарата!