Друго искам да кажа. На младини, докато стоеше туй бяло петно, много мразех Кайзо. Сетя ли се за случката, от злоба се задушавам. Ама като взеха да се трупат годинките, като взе да капе косата, окапа ми и ядът. Няма го петното, няма я и омразата. Ако е жив дангалакът и се покаже сега оттам, край църквата, ще стана да го посрещна. Приключения имаме двамата — ей! И катърския му смях ще изтърпя. Не знам хубаво ли е чак дотам да ти омекне пръчката, ама тъй е. Простил съм му…
На разсъмване той пак се появи. Излезе, че наблизо има кладенец. Обърна ме с едно дърво по корем, лисна две кофи отзаде ми. Изми си белезниците и пръта, прибра си ги за друг човек. И пак ме заряза.
Размърдах си аз вдървените ръце — дълбоки рани имах по китките. Как костите ми не се спраскаха от туй драмяскане с пръта?! Довлякох се до сянката на сайванта, сили нямах да вадя вода от бунара. Нечистотиите съхнеха по мен, но с тях съм и заспал.
Той ме събуди. Гледам го — стърчи до мен и на едната му ръка преметнати дрехи, в другата държи обуща.
— Стани свали тия парцали — вика ми гузно. — Да те измия малко тук, пък после ще идеш в банята. Запалил съм я. Ако искаш, ще ти изтъркам кирта от гърба.
Я! — погледнах го отново. — Какво е туй чудо? Омекнал като печен праз. От мъчител в теляк се преобразил!
Изплюх си горчивата плюнка в нозете му и бавничко рекох:
— Остави дрехите и се махай! Сам ще се оправя.
Той потъпка като спънат кон, пък почисти едно местенце на гредите, положи дрехите и си тръгна. Едно, че не бих изтраял да ме докосва оня ден, но също тъй не исках да ме види гол и необрязан. Ще пита, ще разправи и току-виж нова вихрушка ме запрати тоя път за вечен експонат в Кайзовия музей.
Предполагах защо е омекнал. Рашид ага май здравата го беше насвил. Вероятно той му бе заповядал да ме залови и да ме сплаши. Може би да ме побие мъничко. Не вярвах да е наредил тъкмо с ямата да ме стряска. Даже после съобразих, че не е бивало да ходим там и то си беше чисто Кайзова идея. Допусках също, че и великанът нямаше да ме дави, ако стоях мирен. Щеше да се задоволи да ме държи надвесен над лайняното тресавище. Ама той разсвирепя, като го фраснах с главата и побягнах. Превишил си беше правата Кайзо, но, от друга страна, излизаше, че и сам съм си навлякъл наказанието…
Говоря ти тъй неопределено, защото с дума не се оплаках на Рашид ага. Опасно беше и унизително. И той не отвори уста да ме пита и да се извинява. До края мълча като бълха в гащи и тъй затвърди съмнението ми, че съм нагазил в голяма тайна и че в кметството се вършат зловещи работи. Ще ти кажа какви. Но от гаврата с мен имах и полза — същия ден вечерта Рашид ага бе по-отстъпчив, отколкото се надявах. Това беше неговото извинение.
Мих се тогава с кладенчова вода, загърнах се в един пищимал и притичах до банята, която бе отделна куполеста постройка, почти долепена до главната сграда на конака. Парих се там, търках се, а като излязох, един слуга, сприятелили се бяхме малко, ми донесе бинт и риванол. Превърза ми раните по ръцете. И тихомълком се вмъкнах в стаичката си. За ядене не слязох и въобще два дни хляб не турих в устата си. Само вода пиех. Легнах облечен и се замислих.
Помнех всяка Кайзова дума от изминалата нощ. Като че не глупак, а философ бе мъдрувал. „Лайно при лайна отива! — беше казал той накрая. — И ти си като другите вътре!“ Как ти се струва? Двусмислено звучи, нали? Най-напред като обикновена ругатня. Ако решиш, дотук може да спреш с тълкуването. Само че аз отидох нататък и другояче схващах двете изречения. Не ме сравняваше Кайзо с какви да е лайна, а с лайна-човеци. При тях се канеше да ме прати! Други хора преди мен беше давил в ямата и ги беше пуснал на дъното й!
Липсваха ми доказателства за това заключение и до края не успях да ги сдобия. Но имах една улика. Когато на разсъмване той ми освободи ръцете и си изми инструментите, потътрузил беше пръта по земята, на крачка от очите ми. Видях му края, за който бях завързан. Не беше връзвал Кайзо с каквото му падне, с някакво случайно въженце, а в по-дебелата страна на дървото здраво бе хваната кожена каишка. Колкото да стегнеш две ръце с нея. Или да я закопчееш за верижката на белезниците. И не беше правена аджамийската, а занаятчийска ръка е пипала, на някой сарач. Излизаше значи, че тая дряновица не е обикновен прът, а инструмент за инквизиция и оръдие за екзекуция. Използвал го беше Кайзо преди, за мен го употреби, прибра си го за следващ случай…