— Вижте! — не чува той въпроса. — Вижте и прочетете!
И взема лист от масата, тика ми го в ръката. Гледам — телеграма. Чета залепените хартиени лентички: „Чакай гости. 20.IX. Кали.“ Отдъхнах си, подавам телеграмата на Михалис и викам:
— Няма страшно! Ще ти помогнем да се приготвиш.
— Не е там работата — отвръща Парашкевов. — Седнете. Всичко ще ви обясня.
И обясни, планче беше съставил. Ще ви моля да идете на гарата двамата, казва, да посрещнете гостите. Нали обърнахме внимание какво пише в телеграмата — „гости“, множествено число. Но може и сама жена да пристигне. Знаете я и ще я познаете — виждали сте снимката й оттатък. Ако е така — добре. Може даже да не й се обаждате. Идвала е тя у дома и сама ще се оправи. Ако сте сигурни, че е сама значи — чувствайте се свободни, свършили сте ми услугата. По-вероятно обаче е да не бъде сама — придружители да има с нея, един мъж или повече. Това от телеграмата не се разбира. Но колкото и да са тия придружители, между тях непременно ще бъде един мъж висок и едър, с коса руса до рижаво. Лесно сме щели да го различим, защото стърчал една педя над хората. А може би тоя мъж и останалите, ако въобще има такива, щели да слязат отделно от жената, да се правят, че не са заедно. Най-тънко трябва да се проследи това нещо и абсолютно точно да установим с Михалис сама ли е жената или има опашка с нея. И когато се уверим, един от нас да се разкрие пред жената.
Парашкевов препоръчваше аз да сторя тая работа. Да я заговоря, да я забалабосам някак, в краен случай да река кой ме праща да я посрещна. Ама в краен случай, защото това съобщение сигурно ще злепостави жената пред придружителя й. Сигурно тя е била телеграмата без негово знание. Целта обаче е да задържа гостите на гарата колкото се може повече, а през това време Михалис по най-бързия начин да вземе файтон, да препусне към Парашкевов и да му каже колко души пристигат и какви са. Това било много важно! Десет минути по-рано да се яви Михалис, пак от полза ще е. При тия думи Парашкевов извади една едра банкнота и я сложи на масата пред приятеля ми. Цялата за файтона да се даде! Бяха пет пъти повече пари, отколкото файтонджиите вземаха за превоз от гарата.
Молбата на Парашкевов ми се стори усукана и безсмислена.
— Кога пристига тоя влак? — попитах.
— Там е въпросът — сепна се той, — че не знам. Влакове много спират в Пазарджик и откъм Пловдив, и от София, но откъде ще дойде и в колко часа — неизвестно. Точно затова ви моля, момчета, да пожертвате един ден за мен! Рано да идете на гарата и ако трябва, всички влакове да посрещнете…
Още докато Парашкевов обясняваше задачата ни, Михалис мърдаше неспокойно на стола, а след тия думи се обади:
— Няма да мога точно утре, бай Коста.
— Как няма да можеш?! — в жълтите очи на Парашкевов блесна тигрова искра, но за миг той я угаси.
— Ами утре стока ще получаваме — рече Михалис. — От две недели баща ми говори за това и ако баш утре реша да изчезна…
Казах ти с каква юзда бай Ставраки води сина си. С Гърция го примамваше, с Гърция го и заплашваше. Ако не му слуша нарежданията демек, няма да го прати в Гърция. Знаех също, че откаже ли Михалис веднъж едно нещо, трудно се кандърдисваше. Парашкевов плъзна поглед край него като по предмет ненужен и досаден и цял в надежда се обърна към мен:
— Мите, сам ще се оправиш ли?… Няма да можеш — веднага си отговори той. — Хем да ги проследиш, хем да ги изпревариш…
— Ама защо е всичко туй бе, бай Коста? — разпалено викнах аз. — Ти се приготви всичките вкупом да посрещнеш, пък…
Парашкевов вдигна ръка да млъкна — не му трябваше съвет на него. Умълчахме се тримата край масата, пийнахме от виното и след малко Парашкевов замислено рече:
— Може би си прав, Митак… Може би сам да ги срещна на двора. Поред…
— Има кой да ме замести! — пресече го изведнъж Михалис. — Гълъбът, Мите! Куриерът!
Ей! — ухилих се аз. Как не се сетих?! Сечеше му пипето на Михалис в трудни моменти. И почнахме да се уговаряме двамата как още тая вечер ще взема куриера от него и тъй като на гарата бележка няма да мога да пиша, клечки ще слагам в капсулката на крачето му. Една клечица ако туря, жената сама е пристигнала, две ако са — повече хора има с нея. А пък гълъбът като долети, Михалис ще припне до Парашкевов. Бай Ставраки все ще го пусне за десет минути. За игра я взехме цялата работа. Парашкевов ни слушаше внимателно и недоверчиво, друго нещо пресмяташе на ум, но така се разбрахме нея вечер — че сам ще ходя да посрещам и гълъбът ще ни е връзката.