Понечих да мръдна навътре, но той ме задържа и съвсем приближи лицето си до моето. От жълтия пламък на свещта жълти искри пропукаха в очите му.
— Мите! — рече той, като че ме омагьосваше. — Или той нас, или ние него! Трябва да го убием, Митенце!
— Ама… — заекнах аз и за пръв път усетих, че страхът на Парашкевов пролази и в мен. Той не ме остави да говоря.
— Разбрали сме се с Михалис — продължи със същия налудничав глас, — разбрали сме се заедно да го ударим. Тримата изведнъж! Знак ще ви дам. Вземи!
И бръкна в джоба на панталона си, подава ми нещо. Погледнах — пистолетче, дамско, никелирано. Малко, но отблизо убива човек на място.
— Не! — отстъпих крачка назад. — И дума да не става!
— Вземи го! — пак се навря Парашкевов под носа ми. — Зареден е. Само спусъка ще дръпнеш. Заедно с нас!
— Ама не мога бе, бай Коста! Как така жив човек ще убия! — пак отказах аз и изведнъж чух гласа си отстрани. Уж минавах за смело момче, нахакано, а сега се бях разхленчил като някоя госпожичка.
— Ти ли ще ме предадеш, българино, накрая?! — зашушна Парашкевов зло, отчаяно и умолително. — Пак българин ли българина ще предаде?! Михалис е съгласен. Вземи го!
И отново ми подава пистолетчето, ама аз бях опнал ръце назад да не ми го тикне насила в дланта. Не можех да повярвам също, че Михалис е приел да трепе гостенина, пък какъвто и да е той. Но приел или не приел, аз нито имах сърце, ни кураж да си трупна такъв грях на душата. И Михалис щях да спра!
Да ти кажа, долу, в мазето, за едно само мигче си представих как тегля спусъка и застрелвам Божидар Станев. И от тая картинка ужас ме смрази. Но вече се бях поокопитил и зашепнах:
— Бай Коста, ти търси виното тук. Прибери оръжието! Аз ей сега ще се измъкна и ще викна полиция. Всички ще се отървем изведнъж!
— Не! Не! — още повече се подплаши Парашкевов и вкопчи пръсти в рамото ми. — В никакъв случай! Полиция не ща!
— Добре! — викам. — Не се бой. Няма да те оставя! Докато не си тръгне тоя човек, и аз при теб ще стоя!
— Обещаваш ли? — пита Парашкевов.
— Кълна се — повтарям, — за миг няма да мръдна! И всички живи ще се разделим!
А той, като видя, че не искам да се намесвам в убийство, преглътна го, задоволи се с моята клетва, пусна пистолетчето в джоба си. И кисел като оцет се защура да търси виното.
Като се върнахме в кухнята, Калия се беше преместила по-близо до Михалис и аз заех другата й страна. Поглеждам, поглеждам приятеля си, искам да му река: вярно ли е, Михо, че си приел да убиваш Божидар Станев? Ако е вярно, откажи се! Ще пазим тук двамата до края, няма да оставим дъртите да се изтрепят. Ама можеш ли такова нещо да предадеш с едни погледи? А да го викам вън да се обясняваме, не върви. Седя, чакам на тръни какво ще стане нататък, главата ми цялата изтръпна от притеснение. Щом разля Парашкевов виното, пресуших моята чаша без подкана и наздравици. Чак зъбите ми тракнаха в стъклото. Беше казал той, че фасул чорба е варил тоя ден, но жената отказа да яде. Божидар Станев сам загреба от дълбоката паница, занагъва филиите. И още не беше свършил, като посочи с лъжицата си двата ни с Михалис.
— Коста — вика, — разкарай ги тия сополанковци оттук. Нямам време за губене, до сутринта трябва да свършим и да замина.
— Никъде няма да ходят те — отвръща Парашкевов. — Приятели са ми и всичко можеш да говориш пред тях.
— Всичко ли? — вдигна вежди Станев. — А не се ли боиш от излишни свидетели? Неприятно нещо може да се чуе.
— Не се боя, нямам тайни за криене.
— Добре — настоява гостенинът, — теб да те оставим. Ами не се ли боиш, че тях може да топнеш в нещо, дето не е лъжица за жълтите им уста. Главоболие да им създадеш. Все пак млади момчета са, хубави. Я го виж шпиончето — като кутре се е наежило.
— Всичко е чисто край мен — не отстъпва Парашкевов. — Аз няма да ги натопя. Живота си съм изчистил със законна присъда.
Божидар Станев се замисли, замисли, обърса мустака си от чорбата и пак подхвана същото.
— Щом — вика, — Коста, от тях и за тях не се боиш, значи от мене те е много страх. Познах ли? Верни кученца ти трябват до задника. Ама вълк от палета не се стряска, запомни го! И няма защо да се плашиш толкова. Не знаеш каква сделка съм ти приготвил. Отлична! Ти накрая ще излезеш с кяр!
И изведнъж Михалис се намеси.