Сутринта кръчмарят не ни остави да се излежаваме.
— Хайде — вика, — че ще дойде каруцата. Елате да закусите.
Каква закуска — същите костенурчи мръвки, останали от вечерта. Аз пак похапнах, ама Михалис разбута само из чинията и със сух хлебец си подложи.
Пристигна каруцата — голяма, с ритли, натоварихме корубите до върха, едва се сместихме с приятеля ми при талигаджията. Подкара той по едни прашни пътища надолу към Марица — гледаме: и други коли карат празни коруби нататък. Край реката диво гробище станало, кокалени грамади, ровят се из тях цигани и подбират — гребени ще правят и други джунджурии, че да ги продават из страната. Снабдяваше тогава Пловдив с гребени цяла България, повече от фабрика ги произвеждаше. И половината свят можеше да срешем все с костенурчи материал от пловдивските кръчми.
Оттам — хайде пак обратно на Сточна гара. Тук вече ми се взе умът. Между линиите имаше широки празни места и по тях натрупани планини костенурки, два боя високи и наслагани на пресечени пирамиди, както редяха начуканите камъни по шосетата преди да се яви асфалтът. И тия жълто-черни планини шават, мърдат, живо месо, дето само чака да го купят и изядат.
Абе, откъде се взе толкова костенурка? — плеснах се по челото. Как откъде — от Средногорието, от Източните Родопи, цели банди пловдивски върлуват по чукарите и влачат, мъкнат към града. Вземаха се с каруци — всяка кръчма изпратила своя, а продавачите, същи кърски разбойници, бележат на книжка алъш-вериша, пък после ще си оправят сметките. Натоварихме нашата — осигурихме мезе на Тумбата за вечерта. Хиляда оки вино ще се изпие с него.
Известно ти е сигурно, че край Пловдив има няколко български села, но с католишка вяра, три-четири века откакто са я приели. В самия град се разполагаше католишка махала — и хубава църква имат. Та може би, мисля си, покрай мисионерите-италианци тия хора са се приучили жаби и костенурки да ядат. А заедно с католиците опитали и местните православни — харесало им.
Че като се почнало — безплатно месо ти дава природата. Край Пловдив жаба и костенурка да не се родиш. Намират те безпогрешно, смъкват ти кожицата или корубата и мигом те изядат. По други български краища да речеш, че жаба се яде — у-у-у, ще те бият. Гнус ги е хората да погледнат жаба, камо ли в уста да я сложат. А пловдивчанинът обратно — мре за препържени жабешки бутчета и само като му споменеш, почва да си преглъща слюнката. Водни пъдпъдъци ги нарича. Но всичко опоска тая пущина пловдивска — костенурка за дамазлък не остави. И жабите са на привършване. Забелязах аз тогава обаче, че населението не купува костенурки на дребно, по къщите не се приготовляват. Ако искаш с костенурче да се облажиш, в кръчма трябва да идеш, такива като Тумбата са им майсторите…
Върнахме се ние, наслагахме мезето в кошове.
— Ще ги миете — извади маркуч Тумбата. — Хайде, не се туткайте, че ще ги колим.
Почнахме работа, но все поглеждаме към пътя — не се ли задават овце някакви и каракачани. По едно време Михалис пита:
— Абе, Мите, как се коли това животно? То ни глава, ни нога му се показва. Да не би пък с чук да ги разбиват?
— Ще видим — викам и нещо предварително ми се свива под лъжичката.
Измихме ги, завлякохме един кош в барачката, до тенекиената маса.
— Дай да ви покажа — нарежда Тумбата. — Ще им режете главите и ще ги нареждате в казана, че доста има да врат.
Знаеш какво прави костенурката, като усети враг — гуши глава в черупката, прибира си крачетата. Това й е цялата защита, ама й стига пред обикновения звяр. Не обаче и пред човешкия. Извади една кука Тумбата, бръкна, закачи с острия връх главицата, измъкна я навън. И преряза шията.
— Ей тъй — обяснява. — Единият от вас с куката, другият с ножа — и дръжте с ръка черупката на жълвата, по-лесно ще измичате главата. Я дай да ви видя! — И ми подава ножа.
Потекла бе кръв гъста и черна — не съм виждал такава у друга твар. Плисна по ламарината, събра се в струйка и кап, кап — закапа от улея в една кофа.
Сърцето ми се забави, после хлопна силно и усетих, че прежълтявам.
— Не мога — викам. — Прилошава ми от кръв.
— Какво? Не можеш? — захили се бузестият. — Па къде Костилката е намерил да ми праща такава госпойца! Ти чувал ли си колко е полезна тая кръв? Охтичави я пият, кьопави я пият — всички ги вдига на нозе. И на патката помага. Да знаех как да я запазя от вмирисване, търговия щях да въртя с нея, ей! Пари щях да натрупам! Я виж!