— Да, мислиш ли?
Той й махна с ръка и последва Ева на горния етаж.
Шейн се върна, след като провери всичките входове към къщата на приземния етаж. Отпусна се на стола, току-що освободен от Майкъл.
— Къде отидоха?
Тя му посочи към горния етаж.
— О! — Той се досети и без да пита. — Така. Искаш ли да изиграем една игра?
— Искам да се обадя на родителите си — заяви Клеър. — Смяташ ли наистина, че Амели ще позволи на господин Бишъп да остане в тяхната къща?
— Не зная — вдигна рамене той. — Обади се на вашите, ако мислиш, че това ще помогне.
Клеър извади телефона от джоба си и позвъни на справки — родителите й сега имаха друг номер, понеже току-що бяха пристигнали в Морганвил. Докато чакаше отговора, Шейн се пресегна през масата и я улови за ръката. Стоплящият му допир й помогна да се почувства по-малко нервна.
Поне докато майка й най-сетне не вдигна телефона.
— Клеър! Не очаквах да се обадиш толкова скоро.
Готова ли си да дойдеш у дома?
За миг тя изтръпна, но после заговори, с колкото можеше по-спокоен тон:
— Не, мамо. Искам само да се уверя, че сте добре. Всичко наред ли е?
— Разбира се, че всичко е наред. Защо да не е?
Клеър затвори очи и ги стисна.
— Няма причина, просто питам. Исках да проверя как се чувствате в новата обстановка. Как е къщата?
— Е, доста е позахабена. Нуждае се от подмяна на електрическата инсталация и от огромни промени в обзавеждането, но за мен ще е удоволствие да се заема с това.
— Страхотно. А сега имате ли… гости или нещо подобно?
— Гости ли? — засмя се майка й. — Клеър, скъпа, ние едва имаме чаршафи за нас. Не съм подготвена за никакви гости!
Това поне беше успокояващо.
— Супер. Е, добре, мамо, трябва да приключваме. Лека нощ.
— Лека нощ, скъпа. Нямам търпение да се прибереш у дома.
Клеър затвори, а Шейн я прегърна през кръста.
— Е, добре ли са? — попита я.
— Засега да. Но той може да се добере до тях, нали? Винаги, когато пожелае.
— Може би. Но той и до нас може да се добере също толкова лесно. Слушай, точно сега не можеш да им помогнеш, но не забравяй, че той няма основателна причина да ги наранява. Така че всичко ще бъде наред.
Шейн бе оптимист. А това бе сигурен признак, че нещата действително са много зле… Клеър се усмихна насила, отвори очи и се опита да се държи храбро.
— Да — отрони. — Да, всичко ще е наред. Няма проблеми.
Тъмните му очи затърсиха нейните. Бе сигурна, че ще разбере, че го лъже. Но той не каза нищо, вероятно защото беше прекалено добре запознат с техниката на отричането.
— Така — промърмори. — Какво ще кажеш за една приятна, цивилизована партия шах?
От втория етаж се чу някакво тупване, последвано от приглушено кискане. При това точно от там, където се намираше стаята на Ева.
— Хей! — провикна се Шейн. — Поне спрете саунд трака към порнофилма! Ние тук се опитваме да се концентрираме!
Последва още по-силен смях, който бързо стихна. Шейн отново посвети цялото си внимание на Клеър и тя усети как устните й се извиха в много по-искрена усмивка.
— Шах — обяви тя. — Ти си на ход, многознайко.
Отгоре отново се чу тупване. Шейн поклати глава и събори царя си.
— Какъв ад. Предавам се. По-добре да си пуснем една видеоигра и да поизтрепем няколко зомбита.
3
На сутринта, ами… беше си сутрин като всяка друга. За няколко скъпоценни секунди, след като Клеър се събуди, всичко беше наред, абсолютно всичко. Тялото й пращеше от енергия, навън пееха птички, а слънцето хвърляше топли отблясъци по леглото й.
Изви очи към будилника. Седем и половина. Време за ставане, ако искаше да не пропусне първия час и все пак да й останат няколко минути за едно кафе.
Не след дълго вече беше под душа. Щедро леещата се гореща вода освежи сетивата й. И тогава си спомни, че не всичко беше наред. Родителите й бяха в града. Родителите й бяха в обсега на радарите на чудовищата.
И искаха от нея да се прибере при тях.
Това съсипа доброто й настроение. Слезе намръщена по стълбите, повлякла натъпканата с учебници раница и понесла обувките си в ръце. Цялата къща бе в пълна бъркотия. Никой не бе разтребил, включително и тя. В кухнята всичко беше разхвърляно, като тиганите бяха пълни с изстинали остатъци от закуската. Промърмори нещо недоволно, докато чакаше кафето да се свари. Струпа мръсните чинии и тигани в умивалника, за да се изплакнат с топла вода. Остави язвителна бележка на съквартирантите си. Особено остра бе с Шейн, който бе по-небрежен от обичайното. После си обу обувките и тръгна към университета.